VRATSA

Vratsa (also transliterated as Vraca or Vratza, in some languages with a W; Bulgarian: Враца) is a city in northwestern Bulgaria, at the foothills of the Balkan Mountains. It is the administrative centre of Vratsa Province.

The city of Vratsa is a commercial and crafts centre and a railway junction. Vratsa accommodates textile, metal processing, chemical, and ceramics industries. It was an important administrative and garrison city under Ottoman rule (15th–19th century).

City of Vratsa is one of the most picturesque cities in the Country. It is nestled in the foothills of "Vrachanski Balkan" (Vratsa Mountain), with the Leva River calmly crossing the city, enormous and fearful rocks overhanging the roofs. The city is only 116 km far from the Bulgarian capital Sofia.

The area has diverse and attractive natural features, which together with the opportunities of recreation gives a special charm of the Eastern part of the Northwest Bulgaria. Several protected natural attractions and historical monuments are located on the territory of the Vratsa State Forestry.

Vratsa is an ancient city found by ancient Thracians. Vratsa was called Valve ("door of a fortress") by the Romans due to narrow passage where the main Gate of the city fortress was located. Nowadays, this passage is the symbol of Vratsa and is presented on the Town's Coat of Arms.

After the fall of Rome, Vratsa became part of the Eastern Roman Empire (Byzantium).

At the end of the 6th Century AD, Vratsa was populated by the South Slavic tribes. Even if they came from Pannonia and Dacia on the North, the town reimained under Byzantine rule.

In the 7th century, the Bulgarians and the Slavs found the Bulgarian State and the Slavic Vratsa became part of it. The city grew into important strategic location because of its proximity to the South State border. The name of the city was changed from Valve to the Slavic Vratitsa, which has the same meaning and is the source of the modern name. Vratsa became famous for its goldsmith's and silversmith's production and trade, high-quality earthenware and military significance.

In the 8th century, the Bulgarian army captured Sofia, which led to the decreasing of Vratsa's importance because of the better strategic position of Sofia, its more developed economy and larger size. But Vratsa was again key for the resistance against the Byzantine, Serbian and Magyar invasions in the Middle Ages.

The mountains and forests are suitable for development of different types of tourism — hunting and fishing, skiing, speleology, delta-gliding, photo-tourism, etc.

Good opportunities exist for exercising different sport activities such as mountaineering, bicycle sport and for those who enjoy being thrilled can go for hanggliding and paragliding, or set out for carting, buggy and motocross racing tracks.

Conditions are provided for rest and entertainment — children's and adults' swimming pools, water cycles, discos, bars, restaurants, excellent hotel facilities and good service. If you are a fervent admirer of winter sports you will be glad to hear that the rope lines near the Parshevitsa Chalet are working, and the skiing tracks are well maintained.

There exist a Museum of History and an Ethnographic and Revival Complex.

Vratsa connects to the villages and city within the region and throughout the country by bus and railway transport. There are regular bus lines to Sofia, Pleven, Vidin, Montana, Kozloduy, Oryahovo, Mezdra (at short intervals), as well as to the smaller villages, scattered around the city. The bus station is located on the way between the railway station and the centre of the city. Vratsa is an important railway station along the railway route Mezdra — Boychinovtsi — Brusartsi — Vidin (Lom). The city connects to the national railway network through the railway station of Mezdra. The railway station is located in the northeastern part of the city. There is regular bus transport within the city.

 

Враца

Вра̀ца е град в Северна България Той е административен център на Област Враца и на Община Враца. Намира на 112 км. северно от София, на около 40 км. югоизточно от Монтана, на 14 км. северозападно от Мездра.

Град Враца е разположен в полите на Врачанския балкан. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Градът се намира на 370 м. над морското равнище. Най-северните жилищни и промишлени квартали на града са на 340 м надм. височина, докато най-южните, по течението на р. Лева, са на 400 м надм.височина.

Враца има красива околност[1]. От юг са сиво-виолетови скали на Врачанския балкан, на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени земеповърхни форми, се издига Милин камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец.

Климатът на Враца е умерено континентален, формиран главно под влияние на океански въздушни маси от умерените географски ширини, които нахлуват предимно от запад и северозапад. С най-висока средномесечна температура се характеризира месец юли, а с най-ниска януари. Зимата в града е студена, но не мразовита. Броят на дните със снежна покривка е 62. Във Врачанския балкан този брой е значително по-голям.

Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца. Общината има 23 населени места с общо население 94 975 жители (21.07.2005).

Област Враца граничи: на север с р. Дунав, на запад с Област Монтана, на юг със Софийска област, на изток с Област Ловеч и Област Плевен. Има територия от 3 600 км2, (1/26 от територията на страната), от тях: земеделски земи 302 000 ха, горски площи 575 км2, водни площи 67 км2. Населението на областта е приблизително 245 000 души.

Враца е най-голямото селище в Северозападна България.

Още преди около 6 000 г.пр.Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители cа се занимавали основно със земеделиe и скотовъдство. През по късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа. Успоредно с това започва и развитието на медният рудодобив. В периода около 5-4 век г. пр. Хр. започват на територията на днешна Враца да се заселват Трибалите. Те били особено войнствено и племе. През 425 г. пр.Хр. разбили одрисите, а след това дори армията на Филип Втори Македонски. През 335 г.пр.Хр. воюват и срещу Александър Македонски и тогава се споразумява да бъдат негови съюзници. Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища откривани по Българските земи и най-голямото тракийско такова, а именно - Рогозенското съкровище. То е открито през 1985 г. Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съдове е била притежание на местен тракийски владетел от племето Трибали. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Фиалите имат най-голям дял – общо 108 на брой. Това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа. През 6-ти - 4-ти век пр.Хр. в околностите на Враца е имало вече голямо културно, икономическо и политическо средище, но през 3-ти век пр. Хр. нещата тук се променят съществено. Трибалите претърпели сериозни сътресения нанесени им от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр.са разорени от германското племе бастари. Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр. Близо 400 г. Враца е част от Римската Империя

През периода на средновековието града носи името Вратица. То е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Според легендите при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. Най-напред е пострадало при влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а по-късно (в началото на XIX век), по времето на Осман Пазвантооглу, градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски.

Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион, Виена, Букурещ и Цариград. Към средата на 19-то столетие градът наброявал вече 2500 къщи. Всичко това се отразява и на духовния живот на града. Строят се храмове, училища, красиви къщи. Тук е работил Софроний Врачански. Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г. Известно събитие е опитът да бъде премахнат гръцкият духовник Методи,направен от разярена тълпа през 1824 -един от опитите за създаване на новобългарска църква през възраждането .

След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център,в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия.

През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство - най-старото научноизследователско учреждение у нас в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание.

Врачанинът Мито Орозов на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през 1883 г. предприятие за производство на превозни средства - двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. златен медал за своята дейност. Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров.

Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплом.

До края на 50-те години на 20-ти век е период на коренна промяна в обществено-политическия и социално-икономичекия живот на Враца. От занаятчийско-търговски, градът се превръща в индустриален център на региона. Постепенно през 60-те и 70-те години Враца израства като мощен индустриален град. Промишлеността се превръща във водещ отрасъл в икономиката на града и определящ тенденциите в бъдещото и развитие.

Във Враца са развити много отрасли на промишлеността: текстилна (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка, производство на безалкохолни напитки и др.), за строителни материали (цимент, клинкер, добив на скално облицовачни материали от врачанското находище – варовик), мебелна, лека, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.

Градът и общината разполагат със свободни поземлени имоти, предназначени за изграждане на предприятия, както и със свободни сгради общинска собственост, които може да предостави на чуждестранни инвеститори.

Във Враца има най-различни по мащаб търговски обекти вкл. и големи търговски центрове, хипермаркети и шоуруми. Свои филиали в града имат: Кауфланд, Билла, Технополис, Техномаркет, Зора, Т Маркет, Мебели Арон и др. В края на 2005 г беше открит и най-големият търговски център в града - СУМИ [2], разполагащ със близо 110 магазина, заведения и офиси. В процес на проучване и изграждане са още няколко големи търговски обекта на веригите: Пени Маркет, Плюс и др.

Град Враца е пресечна точка на два от най-големите европейски транспортни коридора – коридор 4 [5] и коридор 7. Географското и положение ще придобие още по-голямо значение с изграждането на Дунав мост 2 при Видин и Дунав мост 3 при Оряхово. В тази връзка държавата, посредством различни програми предприе и планира мащабни инвестиции в шосейната и железопътна инфраструктура на региона. През 2005 година беше открита обновената 8 километрова отсечка от северния околовръстен път на Враца. Одобрен е и финансов меморандум за подготовка на проекта за цялостно довършване на обходния път [6] През 2006 започна и основна реконструкция на четирилентовия пътен участък от Враца до Мездра. За пътя Враца-Ботевград се предвижда се модернизация в четирилентов път с технически параметри на автомагистрала [7] От Враца до Оряхово също има добре изградена пътна инфраструктура. В железопътната инфраструктура, също се предвиждат големи инвестици. ЖП линията минаваща през Враца ще бъде модернизирана и с възможност влаковите композиции да се движат със скорост до 160 км/ч [8]

Враца се свързва с останалите населени места в страната посредством автобусен и железопътен транспорт. Има редовни автобусни линии до София, Плевен, Видин, Мездра, Монтана, Оряхово и др. Автогара Враца се намира между сградата на НАП и Централна ЖП Гара Враца.

Враца е осигурен с добре функциониращ градски транспорт, състоящ се от тролейбуси, автобуси и маршрутни микробуси. На разположение на жителите и гостите на града са и голям брой таксита. Цените на билетите за врачанския градски транспорт са едни от най-ниските в страната.

Образование

Висши училища

УНСС - Врачански стопански филиал
Медицински колеж - Врацакъм МУ, София
Педагогически колеж [9] към ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“

Средни училища

ПМГ "Акад. Иван Ценов"
ПГ по търговия и ресторантьорство
ПТГ "Никола Й. Вапцаров"
ЕГ "Йоан Екзарх
ПГХТ "Мария Кюри"
ПГ по текстил и дизайн
СОУ "Васил Кънчов"
СОУ "Христо Ботев" - Враца
ПГ по строителство и архитектура
СОУ "Козма Тричков"
СОУ "Отец Паисий"
СУ “Св. Климент Охридски”
СПТУ по машиностроене

Враца е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз с регионалния исторически музей и пещерата "Леденика", както и връх Околчица във Врачански балкан

Природни забележителности

Проход Вратцата е рай за алпинисти и туристи. Дори самата гледка към отвесните скали смразява дъха. От най-високата точка на скалите до пътя в неговото подножие денивелацията е близо километър. Най-стръмните отвеси са 400-метрови гладки скали. От тях към р. Лева се спускат стръмни сипеи, а в множеството пещери живеят диви животни. Разходките около скалите трябва да са внимателни. Гледайте не само към върховете, а и в краката си, защото доста отровни змии пазят скалното си царство. Ако сте алпинист, знаете какво да правите, ако не сте, можете да отседнете в най-доброто заведение в района - "Чайка". Там има приказно езеро с водни колела.

Пещера Леденика е открита случайно навремето от местен планинар. След това стопанинът на имота дарил цялата местност на града, за да могат врачани да има къде да ходят на пикник. Пещерата носи името си от първата зала, която зимно време става истински хладилник. Там температурата пада до минус 20 градуса и се образува огромна ледена колона. Това е феномен, понеже в самата пещера температурата е постоянна и е около 8-16 градуса. "Леденика" е относително плитка - около 300 м, но има едни от най-красивите зали и формирования - "Езерото на мечтите", "Проходът на грешниците". Тук се намира и най-атрактивната пещерна зала на Балканите - Концертната зала. Тя е огромна, красива и с невероятна акустика. Пещерата беше преоборудвана през последните години, така че осветлението, мостчетата, стълбите са изключително надеждни. Точно пред пещерата има добре поддържани поляни и места за пикник. Можете да си наемете коне и да направите прекрасна разходка в планината.
Пещера Понора Водна пещера намираща се в близост до с. Чирен, на 30 км от гр.Враца една от най-големите водни пещери в България, с големи и просторни водни галерии, наситени с вторични пещерни образувания. Пещерата е дълга 3 км и 497 м и във всички галерии тече река. Главна посока на развитие е Запад/Северозапад. Пещерата е постоянен понор за водите на река Лиляшка. Накрая завършва със един подводен сифон, който е достъпен само за водолази.

Водопад Скакля е един от най-високите български водопади. Водата се спуска от 141 метра височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е във Врачански Балкан, сред вековни зелени гори и непристъпни скали, огласяни денем от птичи песни, а нощем от мелодичния глас на щурците. Гледка към него се разкрива от различни части на Враца.До водопада може да се стигне тръгвайки от 1-ва градска болница.

Водопад Боров камък преди години само най-ентусиазираните врачански туристи посещаваха това красиво кътче на планината. От скоро обаче е създаден туристически маршрут, наречен сполучливо "екологична пътека". По ирония на съдбата нейното начало започва от мястото на злополучния флотационен утайник, станал причина за гибелта на над 300 врачани през 1966 г. Всеки, който иска да види красивия водопад "Боров камък", може да използува Згориградската екопътека като най-добре избран маршрутен вариант. Трябва само да излезе от село Згориград и да тръгне по шосето за старата флотационна фабрика, да премине каменния мост, където се сливат двата притока на река Лева и да хване широката пътека вдясно от утайника. След около 15 минути равномерен ход ще стигне до тесен, прясно скован от букови трупи дървен мост. Преминавайки го, щастливият турист вече ще е стъпил на екопътеката, която ще го отведе под самия водопад.Подходящ за екстремно катерене по лед когато замръзне.

Спортни клубове
ФК Ботев Враца - футбол
АК “Елит” – лека атлетика
АК “Враца” – лека атлетика
СК “Ботев 93” - борба
“Ботев 92” – тенис
“Стрешеро” – спелеология, пещерно дело, алпинизъм
СК “Арис” 2000 – карате и кикбокс
СК “Сатори” – карате
“Басай” – карате, нинджуцу, айкидо
“Враца рейсинг” - картинг
ШК “Враца” – шахмат
“Ипон” – джудо
“Кум рьонг” – таекуон-до
СКПС “Ботев 2000” - водна топка
КПС “Ботев” – плуване и водна топка
“Харизма” - спортни танци
“Скакля” - воден слалом

Побратимени градове
Вилньов льо Роа, Франция
Суми, Украйна
Крайова, Румъния
Кобрин, Беларус
Бор, Сърбия

wikipedia.org