VIDIN

Vidin (Bulgarian: Видин) is a town on the southern bank of the Danube in northwestern Bulgaria. It is close to the borders with Serbia and Romania, and is also the administrative centre of Vidin Province.

Vidin is the westernmost important Bulgarian Danube port and is situated on one of the southernmost sections of the river. A ferryboat complex, linking Vidin with Calafat on the opposite side of the river, is located 2 km from the town. The complex is to be replaced by the Calafat-Vidin Bridge.

Vidin is the 19th town by population in Bulgaria, but serious demographic problems have been experienced in the area since World War II.

There were also some Vlachs who lived in Vidin and to the north of it. The old Romanian name of the town is Diiu.

Vidin emerged at the place of an old Celtic settlement known as Dunonia, where a Roman fortified town called Bononia was later constructed. The town grew into one of the important centres of the province of Upper Moesia, encompassing the territory of modern northwestern Bulgaria and eastern Serbia. Roman rule lasted until 46 AD.

When Slavs settled in the area, they called the town Badin or Bdin, where the modern name comes from.
Vidin's main landmark, the Baba Vida fortress, was built in the period from the 10th to the 14th century. In the Middle Ages Vidin used to be an important Bulgarian city, a bishop seat and capital of a large province. Between 971 and 976 the town was the center of Samuil's possessions while his brothers ruled to the south. In 1003 Vidin was seized by Basil II after a eight month siege because of the betrayal of the local bishop. Its importance once again rose during the Second Bulgarian Empire (1185–1396) and its despots were influential figures in the Empire and were on several occasions chosen for Emperors. From the mid 13th century it was ruled by the Shishman family.

In 1356, Bulgarian Tsar Ivan Alexander isolated Vidin from the Bulgarian monarchy and appointed his son Ivan Stratsimir (1356–1396) as absolute ruler of Vidin's new city-state. In 1365, the Despotate of Vidin was occupied by Magyar crusaders. Under Hungarian rule, the city became known as Bodony, but the occupation was short-lived. In 1369, a united Slavic Bulgarian empire drove out the Hungarian military, but in 1393 the whole of Bulgaria, along with the rest of the surrounding region, fell to the Ottoman Empire. This brought an end to Bulgaria's medieval state empire. Vidin was now the only region controlled by the indigenous Bulgarian population and not the invading Ottoman Turks.

The Ottomans went on to conquer the despotates of Dobrudzha, Prilep and Velbazhd as well. Vidin's independence did not last long. In 1396, Stratsimir contributed soldiers to assist the Slavic nations' bid to overturn the Ottoman Empire. Following defeat at the hands of the Ottomans outside the city of Nicopolis, Vidin finally fell under the sphere of the Ottomans, led by Bayezid I, as a punishment for their role in the hostilities.

In the late years of Ottoman rule, Vidin was the centre of Turkish rebel Osman Pazvantoğlu's breakaway state.

During the Serbo-Bulgarian War (1885), the town was besieged by a Serbian army. Although vastly outnumbered, the Bulgarians defeated the enemy who suffered a humiliating defeat.

Vidin boasts two well-preserved medieval fortresses, Baba Vida and Kaleto, as well as many old Orthodox churches such as St Pantaleimon, St Petka (both 17th century), and St Greatmartyr Demetrius (19th century), a Jewish synagogue (1894), a mosque and a library of Osman Pazvantoğlu, the late 18th century Turkish ruler of northwestern Bulgaria, the cruciform barracks of 1798, and a number of old Renaissance buildings.

Near Vidin, there is since 1973 a powerful mediumwave broadcasting station, whose signals can be easily received in whole Europe. It works on 576 kHz and on 1224 kHz with a power of 500 kW. For transmission on 576 kHz a 259 metres tall guyed mast equipped with a cage antenna at its lower part is used. For the transmission on 1224 kHz 4 guyed masts, insulated against ground, which are each equipped with a cage antenna are used, which allows a switchable directional pattern.

 

Видин

Вѝдин е град в Северозападна България. Той е областен център на Област Видин и се намира на брега на река Дунав. Градът е административен център на Община Видин.

Градът е разположен край река Дунав и е първото голямо българско пристанище по течението на реката. На 2 км от града е разположен и фериботния комплекс, който през настоящото десетилетие вероятно ще бъде заменен от втори мост на реката. Фериботът е връзка с румънския град Калафат.

През Видин минават два европейски транспортни коридора - 4-ти и 7-ми.

Видин е 19-ти град по големина в България. Населението на цяла Северозападна България намалява още от 1946 г., особено много е намалението на Област Видин, която от 1946 г. досега се е стопила наполовина. В много от общините се наблюдава депопулация на населението (пенсионери над 30%). Понастоящем Област Видин е най-малката по население в България, докато по територия е на 15 място от 28 области. Дори области с много по-неблагоприятни условия за живот и по-малки територии, като Смолян, Кърджали са с по-многобройно население. За момента населението на Област Видин е около 123 000 души. Необходима е спешна политика за незабавно спиране на депопулационните процеси във Видинско и цяла Северозападна България, защото за в бъдеще областта може да се обезлюди, като Странджа, където гъстотата е едва 10–12 души/kм² при средна гъстота за България 70,3 души/kм².

Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построили крепостен град с името Бонония, който българите нарекли Бдин (Бъдин), а по-късно Видин. По време на Римската империя той е един от главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.

По време на Второто българско царство цар Иван Срацимир се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство. То просъществува само 32 години – от 1364 го 1396 г., когато и този край на България е поробен от турците.

Като част от Османската империя, Видин е важен административен и икономически център. От 1400 до 1700 г. Видин е част от буферна зона между Османската държава и Австрия и многократно е превземан от австрийската армия.

През 1850 г. избухва Видинското въстание.

Градът е център на Видинската митрополия, начело с митрополит Дометиан. Тук се намира мавзолеят на екзарх Антим I - първия български екзарх и първия председател на българския парламент. Видинската катедрала „Свети Димитър“ е втората по-големина в България след софийската „Александър Невски“.[1]

„Света Петка“
„Свети Пантелеймон“
Джамия на Осман Пазвантоглу
Видинска синагога

града възстановява работата заводът за автомобилни гуми. Продължава да осигурява работа на около 500 работника заводът за ризи „Вида“, както и заводът за помпи „Випом“. Има чувствителен отрицателен ръст на населението поради миграционни процеси, произтичащи от безработицата и ниския стандарт на живот в Северозападна България и Видин като типичен град в тази част на страната. В следствие на тези миграционни процеси, в града почти не останаха специалисти, в която и да е област на икономиката. Това създава сериозни трудности пред фирмите, които възнамеряват да инвестират тук. През 2007 година започнаха дейностите по изграждането на втория мост над река Дунав между България и Румъния "Дунав мост 2", което е предпоставка за развитието на икономиката на града и региона.

Областна администрация, Общинска администрация Общински съвет, поща, банки, съд, регионални централи на политически партии, училища, стадион "Георги Бенковски", кина, пазар, спортна зала, фитнес зали, библиотека.

 

Побратимени градове
Ходмезовашархей, Унгария
Уест Карълтън, Охайо, САЩ
Зайчар, Сърбия
Ривне, Украйна
Демре, Турция
Калафат, Румъния

wikipedia.org