VARNA

This article is about the city in Bulgaria. For other uses, see Varna (disambiguation).
Varna
Варна

The Dormition of the Theotokos Cathedral

Seal

Nickname(s): Морската столица (The Marine Capital)

Position of Varna in Bulgaria
Coordinates: 43°13′N 27°55′E / 43.217, 27.917
Country Bulgaria
Province Varna Province
Government
- Mayor Kiril Yordanov
Area
- Total 205 km² (79.2 sq mi)
Elevation 80 m (262 ft)
Population (2008-06-16)
- Total 358,276
- Density 1,703/km² (4,410.7/sq mi)
Time zone EET (UTC+2)
- Summer (DST) EEST (UTC+3)
Website: varna.bg

Dormition Cathedral
Stoyan Bachvarov TheatreVarna (Bulgarian: Варна) is the largest city and seaside resort on the Bulgarian Black Sea Coast, third-largest in Bulgaria after Sofia and Plovdiv, and 80th-largest in the European Union, with a population of 358,276.[1] The actual daily population, including commuters, is widely believed to have made it the country's second-largest city.[2]

Commonly referred to as the marine (or summer) capital of Bulgaria, Varna is a major tourist destination, university centre, seaport, and headquarters of the Bulgarian Navy and merchant marine, as well as the centre of Varna Province and Bulgaria's North-Eastern planning region (NUTS II), comprising the provinces of Dobrich, Shumen, Targovishte, and Varna.

In April 2008, Varna was designated seat of the Black Sea Euro-Region (a new regional organization, not identical to the Black Sea Euroregion), by the Council of Europe

Varna occupies an area of 205 km²[4] on verdant terraces descending from the calcareous Frangen Plateau (height 356 m) on the north and Avren Plateu on the south, along the horseshoe-shaped Varna Bay of the Black Sea, the elongated Lake Varna, and two waterways connecting the bay and the lake and bridged by the Asparuhov most. It is the centre of a growing conurbation stretching along the seaboard 20 km north and 10 km south (mostly residential and recreational sprawl) and along the lake 25 km west (mostly transportation and industrial facilities).

The urban area has in excess of 20 km of sand beaches and abounds in thermal mineral water sources. It enjoys a mild continental climate influenced by the sea with long, mild, akin to Mediterranean, autumns, and sunny yet considerably cooler than Mediterranean summers moderated by a breeze and more regular rainfall. Although Varna receives about two thirds of the average rainfall for Bulgaria, abundant groundwater keeps its wooded hills lush throughout summer. January and February can be bitterly cold at times, with blizzards. Black Sea water has actually became cleaner after 1989 due to decreased chemical fertilizer usage in farming; it has low salinity, lacks large predators or poisonous species, and the tidal range is virtually imperceptible.

The city lies 470 km north-east of Sofia; the nearest major cities are Dobrich (45 km to the north), Shumen (80 km to the west), and Burgas (125 km to the south-west). Varna is accessible by air (Varna International Airport), sea (Port of Varna Cruise Terminal), railroad (Central Train Station), and automobile. Major roads include European routes E70 to Bucharest and E87 to Istanbul and Constanta, Romania; national motorways A-2 (Hemus motorway) to Sofia and A-5 (Cherno More motorway) to Burgas. There are bus lines to many Bulgarian and international cities from two bus terminals and train ferry and ro-ro services to Odesa, Port Kavkaz, Russia, and Poti, Georgia. Varna is connected to other Black Sea cities by the submarine Black Sea Fiber Optical Cable System.

The public transit system (map) is extensive and reasonably priced, with over 80 local and express bus, electrical bus, and fixed-route minibus lines; there is a large fleet of taxicabs. In 2007, a number of double-decker buses were purchased; the mayor vowed that by summer 2008, all city buses would be retrofitted with air conditioners and later fueled by methane

Varna is among Europe's oldest cities. Miletians founded the apoikia (trading colony) of Odessos in 570 BCE (in the time of Astyages) within an earlier Thracian settlement. The name Odessos, first mentioned by Strabo, was pre-Greek, perhaps of Carian origin. Long before the Thracians populated the area (by 1200 BCE), several prehistoric settlements best known for the eneolithic necropolis, eponymous site of old European Varna culture and the world's oldest large find of gold artifacts (mid-5th millennium BCE radiocarbon dating), existed within the modern city limits. Odessos was a member of the Pontic Pentapolis and a mixed Greco-Thracian community—contact zone between the Ionians and the Thracians (Getae, Crobyzi, Terizi) of the hinterland (see also Darzalas).

In 339 BCE, the city was unsuccessfully besieged by Philip II but surrendered to Alexander the Great in 335 BC, and was later ruled by his diadochus Lysimachus. The Roman city, Odessus (first included into the Praefectura orae maritimae, then in 15 CE annexed to the province of Moesia, later Moesia Inferior), occupied 47 hectares in present-day central Varna and had prominent public baths, Thermae, erected in the late 2nd century, now the largest Roman remains in Bulgaria (the building was 100 m wide, 70 m long, and 25 m high) and fourth-largest known Roman baths in Europe.

Odessus was an early Christian centre, as testified by ruins of perhaps ten early basilicas [1], a monastery, and indications that one of the Seventy Disciples, Ampliatus, follower of Saint Andrew (who, according to the Bulgarian Orthodox Church legend, preached in the city in 56 CE), served as bishop there. In 442, a peace treaty between Theodosius II and Attila was done at Odessus. In 536, Justinian I made it the seat of the Quaestura exercitus including Moesia, Scythia, Caria, the Aegean Islands and Cyprus.

Theophanes the Confessor first mentioned the name Varna, as the city came to be known with the Slavic conquest of the Balkans in the 6th-7th century. The name may be older than that; perhaps it derives from Proto-Indo-European root we-r- (water) [2] (see also Varuna). In 681, Asparukh, the founder of the First Bulgarian Empire, routed an army of Constantine IV north of the Danube delta and reached the so-called Varna near Odessos. Recent scholarship has suggested that the first Bulgarian capital was perhaps located around Varna before it moved to Pliska. Asparukh fortified the Varna river lowland by a rampart against a possible Byzantine naval landing; several 7th-century Bulgar settlements have been excavated.

Control changed from Byzantine to Bulgarian hands several times during the Middle Ages. In the late 9th and the 10th century, Varna was the site of a principal scriptorium of the Preslav Literary School in a monastery founded by Boris I who may have used it as his monastic retreat. In 1201, Kaloyan took over the fortress on Holy Saturday using a siege tower, and secured it for the Second Bulgarian Empire.

By the late 13th and 14th century, it had turned into a thriving commercial hub frequented by Genoese, Venetian and Ragusan merchant ships (the three republics held consulates and had expatriate colonies there) and flanked by two fortresses with smaller ports of their own, Kastritsi and Galata, within sight of each other. Wheat and other local agricultural produce for the Italian and Constantinople markets were the chief exports, and Mediterranean foods and luxury items were imported. Shipbuilding developed in the Kamchiya river mouth.

14th-century Italian portolan charts showed Varna as perhaps the most important seaport between Constantinople and the Danube delta; they usually labeled the region Zagora. The city was unsuccessfully besieged by Amadeus VI of Savoy in 1366; in 1386, it briefly became the capital of the spinoff Principality of Karvuna, then was taken over by the Ottomans in 1389 (and again in 1444), ceded temporarily to Manuel II Palaiologos in 1413 (perhaps until 1444), and sacked by Tatars in 1414.

On November 10, 1444, one of the last major battles of the Crusades in European history was fought outside the city walls. The Turks routed an army of 20,000 crusaders[6] led by Ladislaus III of Poland (also Ulászló I of Hungary), which had assembled at the port to set sail to Constantinople. The Christian army was attacked by a superior force of 55,000 or 60,000 Ottomans led by sultan Murad II. Ladislaus III was killed in a bold attempt to capture the sultan, earning the sobriquet Warneńczyk (of Varna in Polish; he is also known as Várnai Ulászló in Hungarian or Ladislaus Varnensis in Latin). The failure of the Crusade of Varna made the fall of Constantinople to the Ottomans in 1453 all but inevitable, and Varna (with all of Bulgaria) was to remain under Ottoman domination for over four centuries. Today, there is a cenotaph of Ladislaus III in Varna.

Varna was made one of the Quadrilateral Fortresses (along with Rousse, Shumen, and Silistra) severing Dobruja from the rest of Bulgaria and containing Russia in the Russo-Turkish wars. The Russians temporarily took over in 1773 and again in 1828, following the prolonged Siege of Varna, returning it to the Ottomans two years later after the medieval fortress was razed. The British and French campaigning against Russia in the Crimean War (1854-1856) used Varna as headquarters and principal naval base; many soldiers died of cholera and the city was devastated by a fire. A British and a French monument mark the cemeteries where cholera victims were interred. In 1866, the first railroad in Bulgaria connected Varna with the Rousse on the Danube, linking the Ottoman capital Istanbul with Central Europe; for a few years, the Orient Express ran through that route. The port of Varna developed as a major supplier of food—notably wheat from the adjacent breadbasket Southern Dobruja—to Istanbul and a busy hub for European imports to the capital; 12 foreign consulates opened in the city.

With the national liberation in 1878, the city, which numbered 25-26 thousand inhabitants, was ceded to Bulgaria by the Treaty of Berlin; Russian troops entered on July 27. Varna became a front city in the First Balkan War and the First World War; its economy was badly affected by the temporary loss of its agrarian hinterland of Southern Dobruja to Romania (1913-16 and 1919-40). In the Second World War, the Red Army occupied the city in September 1944, helping cement communist rule in Bulgaria.

Over the first decades after the 1878 liberation, with the departure of most ethnic Turks and Greeks and the arrival of Bulgarians from inland, Northern Dobruja, Bessarabia, and Asia Minor, and later, of refugees from Macedonia, Eastern Thrace and Southern Dobruja following the Second Balkan War and the First World War, ethnic diversity gave way to Bulgarian predominance, although sizeable minorities of Gagauz, Armenians, and Sephardic Jews remained for decades.

One of the early centres of industrial development and the Bulgarian labor movement, Varna established itself as the nation's principal port of export, a major grain producing and viticulture centre, seat of the nation's oldest institution of higher learning outside Sofia, a popular venue for international festivals and events, as well as the country's de facto summer capital with the erection of the Euxinograd royal summer palace (currently, the Bulgarian government convenes summer sesions there). Mass tourism emerged since the late 1950s. Heavy industry and trade with the Soviet Union boomed in the 1950s to the 1970s.

In 1962, the 15th Chess Olympiad, also known as the World Team Championship, was here. In 1969 and 1987, Varna was the host of the World Rhythmic Gymnastics Championships. From September 30 to October 4, 1973, the 10th Olympic Congress took place in the Sports Palace.

Varna is running for European Capital of Culture for 2019.

Varna is the second most important economic centre for Bulgaria after Sofia [3], the country's foremost trade link to Russia, and one of the major hubs for the Black Sea region.

The economy is service-based, with 61% of net revenue generated in trade and tourism, 16% in manufacturing, 14% in transportation and communications, and 6% in construction [4]. Financial services, particularly banking, insurance, investment management, and real-estate securitization are booming. The city is the easternmost destination of Pan-European transport corridor 8 and is connected to corridors 7 and 9 via Rousse. Major industries traditionally include transportation (Navibulgar, Port of Varna, Varna International Airport), distribution (Logistics Park Varna [5]), shipbuilding (see also Oceanic-Creations), ship repair, and other marine industries.

In June of 2007, Eni and Gazprom disclosed the South Stream project whereby a 900-km-long offshore natural gas pipeline from Russia's Dzhubga with annual capacity of 31 cubic kilometers is planned to come ashore at Varna, possibly near the Galata offshore gas field, en route to Italy and Austria.

With the nearby towns of Beloslav and Devnya, Varna forms the Varna-Devnya Industrial Complex, home to some of the largest chemical, thermal power, and manufacturing facilities in Bulgaria, including Varna Thermal Pover Plant and Sodi Devnya, the two largest cash privatization deals in the country's recent history. There are also notable facilities for radio navigation devices, household appliances, textiles, apparel, food and beverages, printing, and other industries. Some manufacturing veterans are giving way to post-industrial developments: an ECE shopping mall is taking the place of the former VAMO diesel engine works and the Varna Brewery is being replaced by a convention centre.

Tourism is of foremost importance with the suburban beachfront resorts of Golden Sands, Holiday Club Riviera, Sunny Day, Constantine and Helena, and others with a total capacity of over 60,000 beds (2005), attracting millions of visitors each year (4.74 million in 2006, 3.99 million of which international tourists [6]). The resorts received considerable internal and foreign investment in the late 1990s and early 2000s, and are environmentally sound, being located reassuringly far from chemical and other smokestack industries. Varna is also Bulgaria's only international cruise destination (with over 30 cruises scheduled for 2007) and a major international convention and spa centre.

Real estate boomed in 2003-2008 with some of the highest prices in the nation, by fall 2007 surpassing Sofia. Commercial real estate is developing major international office tower projects [7], [8], [9].

In retail, the city not only has the assortment of international big-box retailers [10] now ubiquitous in larger Bulgarian cities, but boasts made-in-Varna national chains with locations spreading over the country such as retailer Piccadilly, restaurateur Happy, and pharmacy chain Sanita.

In 2008, there were three shopping malls operating and another four projects in various stages of development, turning Varna into an attractive international shopping destination (Pfohe Mall, Central Plaza, Mall of Varna, Grand Mall, Gallery Mall, Cherno More Park, and Varna Towers) [11], plus a retail park under development outside town. The city has many of the finest eateries in the nation and abounds in ethnic food places.

Economically, Varna is among the best-performing and fastest-growing Bulgarian cities; unemployment, at 2.34% (2007), is over 3 times lower than the nation's rate; in 2007, median salary was the highest [12], on a par with Sofia and Burgas. Many Bulgarians regard Varna as a boom town; some, including from Sofia and Plovdiv, but mostly from Dobrich, Shumen, and the greater region, are relocating.

In September 2004, FDI Magazine (a Financial Times Business Ltd publication) proclaimed Varna South-eastern Europe City of the Future [13] citing its strategic location, fast-growing economy, rich cultural heritage and higher education. In April 2007, rating agency Standard & Poor's announced that it had raised its long-term issue credit rating for Varna to BB+ from BB, declaring the city’s outlook "stable" and praising its "improved operating performance"

The first population data date back to the mid-1600s when the town was thought to have about 4,000 inhabitants [16]. After the Liberation in 1878, the first population census in 1881 counted 24,555 [17] making it the second-largest in the Principality. With Unification, Varna became Bulgaria's third-largest city and kept this position steadily for the following 120 years, while different cities took turns in first, second, and fourth places.

Varna is officially (according to GRAO and NSI) the third-largest city by permanent address, but various sources, including Bulgarian National Television, national newspapers, marketing research, the mayor's office and local police, claim it has a daily population, including commuters, of over 520,000 (considerably more with the seasonal workers in summer [18]), making it the second-largest city. Deputy Mayor Venelin Zhechev, who is also chief architect, once reported population of about 650,000 [19].

The metro area (including Varna municipality and adjacent parts of Aksakovo, Avren, Beloslav, and Devnya municipalities, and excluding adjacent parts of Dobrich Province) population is estimated by official data (permanent address) at about 416,000.[1] Here, the "Varna-Devnya-Provadiya agglomeration" is not considered identical to "Varna metro area".

Varna is one of the few cities in Bulgaria with a positive population growth and new children's day care centers opening.[20]

Most Varnians are ethnic Bulgarians (85.3% in the province, but perhaps a higher percentage in the city[21]). Turks traditionally rank second (8.1% in the province, perhaps less in the city); by 2007, Russians and other Russian-speaking recent immigrants, estimated at over 20,000, may have outnumbered them. There are smaller numbers of Roma, mostly in three distinctive ethnic neighborhoods: Maksuda; Rozova Dolina in the Asparuhovo district; and part of the Vladislavovo district. Armenians, Greeks, Jews, and other long-standing ethnic groups are also present, plus a growing number of new Asian and African immigrants and corporate expatriates.

City landmarks include the Varna Archaeological Museum, exhibiting the Gold of Varna, the Roman Baths, the Battle of Varna Park Museum, the Naval Museum in the Italianate Villa Assareto displaying the museum ship Drazki torpedo boat, the Museum of Ethnography in an Ottoman-period compound featuring the life of local urban dwellers, fisherfolk, and peasants in the late 19th and early 20th century.

See also: Sea Garden (Varna)
The Sea Garden is the oldest and perhaps largest park in town containing an open-air theatre (venue of the International Ballet Competition, opera performances and concerts), an aquarium (opened 1912), a dolphinarium (opened 1984), the Nicolaus Copernicus Observatory and Planetarium, the Museum of Natural History, a terrarium, a zoo, an alpineum, a children's amusement park, and other attractions. The National Revival Alley is decorated with bronze monuments to prominent Bulgarians, and the Cosmonauts' Alley contains trees planted by Yuri Gagarin and other Soviet cosmonauts in the 1960s. The Garden is a national monument of landscape architecture.

The waterfront promenade is lined by a string of beach clubs offering a vibrant scene of rock, hip-hop, Bulgarian and American-style pop, techno, and chalga. In October 2006, The Independent dubbed Varna "Europe's new funky-town, the good-time capital of Bulgaria"[22]. It enjoys a nationwide reputation for its rock and hip-hop artists and related events such as July Morning, international rock and hip-hop (including graffiti[23]) venues.

The city beaches, also known as sea baths (морски бани, morski bani), are dotted with hot sulphuric mineral water sources (used for spas, swimming pools and public showers) and punctured by small sheltered marinas. Additionally, the 2.05 km long, 52 m high Asparuhov most bridge is a popular spot for bungee jumping. Outside the city are the Euxinograd palace, park and winery, the University of Sofia Botanical Garden (Ecopark Varna), the Pobiti Kamani rock phenomenon, and the medieval cave monastery, Aladzha.

[edit] Churches
See also: Dormition Cathedral, Varna
Notable old Bulgarian Orthodox temples include the metropolitan Dormition of the Theotokos Cathedral (of the diocese of Varna and Veliki Preslav); the early 17th-century Theotokos Panagia (built on the site of an earlier church where Ladislaus III was perhaps buried); the St. Athanasius (former Greek metropolitan cathedral) on the footprint of a razed 10th-century church; the 15th-century St. Petka Parashkeva chapel; the seamen's church of Saint Nicholas; the Archangel Michael chapel, site of the first Bulgarian secular school from the National Revival era; and the Sts. Constantine and Helena church of the 16th-century suburban monastery of the same name.

The remains of a large 4th-5th-century basilica in Dzhanavara Park just south of town are becoming a tourist destination with some exquisite mosaics displayed in situ. The remains of another massive 9th-century basilica adjacent to the scriptorium at Boris I's Theotokos Panagia monastery are being excavated and conserved. A 4th-5th-century episcopal basilica north of the Thermae is also being restored. There is also a number of newer Orthodox temples; two, dedicated to apostle Andrew and the local martyr St. Procopius of Varna, are currently under construction.

There is an old Armenian Apostolic church; two Roman Catholic churches (only one is now open and holds mass in Polish on Sundays), a thriving Evangelical Methodist episcopal church offering organ concerts, active Evangelical Pentecostal, Seventh-day Adventist, and two Baptist churches.

Two old mosques (one is open) have survived since Ottoman times, when there were 18 of them in town, as have two once stately but now dilapidated synagogues, a Sephardic and an Ashkenazic one, the latter in Gothic style. A new mosque was recently added in the southern Asparuhovo district serving the adjacent Muslim Roma neighborhood.

There is also a Buddhist centre.

On a different note, spiritual master Peter Deunov started preaching his Esoteric Christianity doctrine in Varna in the late 1890s, and, in 1899–1908, the yearly meetings of his Synarchic Chain, later known as the Universal White Brotherhood, were convened there.

 

By 1878, Varna was an Ottoman city of mostly wooden houses in a style characteristic of the Black Sea coast, densely packed along narrow, winding alleys. It was surrounded by a stone wall restored in the 1830s with a citadel, a moat, ornamented iron gates flanked by towers, and a vaulted stone bridge across the River Varna. The place abounded in pre-Ottoman relics, ancient ruins were widely used as stone quarries.

Today, very little of this legacy remains; the city centre was rebuilt by the nascent Bulgarian middle class in late 1800s and early 1900s in Western style with local interpretations of Neo-Renaissance, Neo-Baroque, Neoclassicism, Art Nouveau and Art Deco (many of those buildings, whose ownership was restored after 1989, underwent renovations).

Stone masonry from demolished city walls was used for the cathedral, the two elite high schools, and for paving new boulevards. The middle class built practical townhouses and coop buildings. Elegant mansions were erected on main boulevards and in the vineyards north of town. A few industrial working-class suburbs (of one-family cottages with small green yards) emerged. Refugees from the 1910s-1920s' wars also settled in similar poorer yet vibrant neighbourhoods along the city edges.

During the rapid urbanization of the 1960s to the early 1980s, large apartment complexes sprawled onto land formerly covered by small private vineyards or agricultural cooperatives as the city population tripled. Beach resorts were designed mostly in a sleek modern style, which was somewhat lost in their recent more lavish renovations. Modern landmarks of the 1960s include the Palace of Culture and Sports (1968).

Upscale apartment buildings mushroomed both downtown and on uptown terraces overlooking the sea and the lake. Varna's vineyards (лозя, lozya), dating back perhaps to antiquity and stretching for miles around, started turning from mostly rural grounds dotted with summer houses or vili into affluent suburbs sporting opulent villas and family hotels, epitomized by the researched postmodernist kitsch of the Villa Aqua.

With the new suburban construction far outpacing infrastructure growth, ancient landslides were activated, temporarily disrupting major highways. As the number of vehicles quadrupled since 1989, Varna became known for traffic jams; parking on the old town's leafy but narrow streets normally takes the sidewalks. At the same time, stretches of shanty towns, more befitting Rio de Janeiro, remain in Roma neighbourhoods on the western edge of town due to complexities of local politics.

The beach resorts were rebuilt and expanded, fortunately without being as heavily overdeveloped as were other tourist destinations on the Bulgarian Black Sea coast, and their greenery was mostly preserved. New modern office buildings started reshaping the old centre and the city's surroundings

The University of Economics, founded in 1920 as the Higher Business School, is the second oldest Bulgarian university, the oldest one outside Sofia, and the first private one—underwritten by the Varna Chamber of Commerce and Industry. Prof. Tsani Kalyandzhiev, who was educated at Zürich and made a career as a research chemist in the United States, was its first Rector (President).

The Nikola Vaptsarov Naval Academy is successor to the nation's oldest technical school, the Naval Machinery School, established in 1881 and renamed His Majesty's Naval Academy in 1942. Other higher schools include the Medical University, the Technical University, the Chernorizets Hrabar Varna Free University—the first private university in the land after 1989, three junior colleges, and two local branches of other Bulgarian universities.

There are four Bulgarian Academy of Sciences research institutes (of oceanology, fisheries, aero and hydrodynamics, and metallography), a government research institution (shipping), and a now-defunct naval architecture design bureau. The Institute of Oceanology (IO-BAS) has been active in Black Sea deluge theory studies and deepwater archaeology in cooperation with Columbia University, MIT, UPenn, and National Geographic.

In 2007, Varna was home to a total of 2,500 faculty and researchers and over 30,000 students

Varna has some of the finest and oldest museums, professional arts companies, and arts festivals in the nation and is known for its century-old traditions in visual arts, music, and book publishing, as well as for its bustling current pop-culture scene. Over the past few decades, it developed as a festival centre of international standing. Varna is a front-runner for European Capital of Culture for 2019, planning to open several new high-profile facilities such as a new opera and concert hall, a new exhibition centre, and a reconstruction of the Summer Theatre, the historic venue of the International Ballet Competition

Museums
Varna Archaeological Museum (founded 1888)
Naval Museum (founded 1923)
Roman Baths
Aladzha Monastery
Battle of Varna Park Museum (founded 1924)
Museum of Ethnography
National Revival Museum
History of Varna Museum
History of Medicine Museum
Health Museum (children's)
Puppet Museum (antique puppets from Puppet Theatre shows)
Bulgar Settlement of Phanagoria ethnographical village (mockup, with historical reenactments)
Aquarium (founded 1912)
Nicolaus Copernicus Observatory and Planetarium
Naval Academy Planetarium
Museum of Natural History
Terrarium
Zoo
Dolphinarium (founded 1984)

[edit] Galleries
Boris Georgiev Art Gallery
Georgi Velchev Gallery
Modern Art Centre
Print Gallery
Numerous smaller fine and applied arts galleries [25]

Performing arts professional companies
Opera and Philharmonic Society (opera, symphonic and chamber music, ballet, and operetta performances; earliest philharmonic society founded 1888)
Stoyan Bachvarov Drama Theatre (founded 1921)
Puppet Theatre (in Bulgarian, founded 1952; performances for children and adults)

[edit] Other performing arts groups
Morski Zvutsi Choir School (academic choirs)
Dobri Hristov Choir School (academic choir)
Varna Ensemble (traditional folk music and dance)

Other institutions
Festival and Congress Centre (in Bulgarian, 1986; concerts, film, theatre and dance shows, exhibitions, trade shows)
Palace of Culture and Sports (1968; sports events, concerts, film shows, exhibitions, trade shows, sports classes, fitness)

International arts festivals
International Ballet Competition, founded 1964 (biennial)
Varna Summer International Music Festival, founded 1926 (annual)
Varna Summer International Jazz Festival (annual)
International May Choir Competition (annual)
European Music Festival (annual)
Operosa Euxinograd opera festival (annual)
Sea and Memories international music festival devoted to popular sea songs (annual)
International Folk Festival (annual)
Discovery International Pop Festival (annual)
Song on Three Seas pop and rock competition (annual)
Varna Summer International Theatre Festival (annual)
Golden Dolphin puppet festival (triennial)
Love is Folly film festival (annual)
International Festival of Red Cross & Health Films (biennial)
World Animation Festival (founded 1979, to resume in 2009)
International Print Biennial (founded 1981)
August in Art festival of visual arts (annual) (in Bulgarian)
product Festival of Contemporary Art (annual)
Slavic Embrace Slav poetry readings (annual)

National events
Golden Rose Bulgarian Feature Film Festival (biennial)
May Arts Saloon at Radio Varna
Bulgaria for All National Ethnic Festival (annual, minority authentic folklore)
Navy Day (second Sunday of August)
Urban Folk Song Festival
Christmas Folk Dance Competition

Local events
Easter music festival
Golden Fish fairy tale festival
Kinohit movie marathon
Crafts fair
Dormition of the Theotokos festival, cathedral patron, Varna Day (August 15)
Beer Fest
Saint Nicholas Day (December 6)
Christmas festival
New Year's Eve concert and fireworks (Independence Square)

Media

The Sea Garden
Nicolaus Copernicus Observatory and Planetarium
City Hall
New housing in the Briz district
[edit] Local newspapers
Cherno More
Chernomorie
Narodno Delo
Dialog - The free positive newspaper (weekly)
Pozvanete
Varna (weekly)
Vlastta (online publication)

National newspapers' local editions
24 Chasa More
Morski Dnevnik
Morski Trud

Magazines
Morski Sviat
Prostori

Publishing houses
Alfiola (New Age)
Alpha Print (advertising)
Atlantis
Kompas
Liternet (poetry, fiction, non-fiction: electronic and print)
Обяви Варна (безплатни обяви)
Naroden Buditel (history)
Slavena (history, children's books, travel, multimedia, advertising)

Local radio stations
Alpha Radio
DarikNews (Varna)
FM+ Varna
Radio Bravo
Radio Varna

Local TV stations
BNT Varna
MSAT
TV Varna

Football is the biggest spectator sport with two rival clubs in the nation's top professional league, Cherno More (the Sailors), founded in 1913 and four times national champion, including the first championship in 1925, and Spartak (the Falcons), founded in 1918, one time champion and participant in the UEFA Cup in 1983, when it reached the second knockout round and played Manchester United.

In the late 1800s, Varna was considered the birthplace of Bulgarian football with a Swiss gym teacher coaching the first varsity team at the men's high school. In February 2007, the city decided to replace its antiquated 1950's municipal stadium with a new arena according to UEFA/FIFA specifications [26]. The new venue will seat 30,000 (40,000 for concerts including standing room). Another state-of the-art track-and-field stadium with a capacity of 5,000 seats and training halls for professional and public use will open in the Mladost district in 2009 to compensate for the lost track-and-field capacity of old Varna stadium[27].

Men's basketball, women's volleyball, gymnastics, boxing, martial arts, and sailing are also vibrant. The 4-km swimmimg marathon Cape Galata—Varna is a popular venue. Varna hosts international competitions, including world championships, and national events in several sports on a regular basis, including auto racing and motocross. Bulgarian national basketball and volleyball teams host their games, including Volleyball World Cup games, at the Palace of Sports, the country's largest arena. Currently (2007), three 18-hole golf courses of professional quality are being developed north of the city in the vicinity of Balchik and Kavarna, with more to come. A hippodrome with a horseback riding school is located in the Vinitsa neighborhood, and Asparuhov most is the foremost bungee jumping spot in the nation due to the local Club Adrenalin.

In early August 2007, a new municipal sports complex with fields for football, basketball and volleyball was opened as a part of a larger complex of sports facilities, mini-golf, tennis, biking alleys, mini-lakes and ice-skating rinks in the district of Mladost. Smaller municipal fields opened in the Sea Garden, Asparuhov Val Park, and elsewhere; the municipal Olympic-size swimming pool complex was rebuilt also in 2007, and the first segment of a bike lane to connect the Sea Garden with the westernmost residential districts was completed outside City Hall[28]. Paying tribute to the golf course development mania, the mayor vowed to build a free municipal driving range in the district of Asparuhovo[29]. The new city regulation plan (under discussion in early 2008) envisages a large public amateur sports complex south of Lake Varna[30] and a ski run with artificial snow covering.

Varna athletes won 4 of the 12 medals for Bulgaria at the 2004 Summer Olympics

Varna's twin cities are:

Aalborg, Denmark
Dordrecht, Netherlands
Kharkiv, Ukraine
Odessa, Ukraine
Malmö, Sweden
Turku, Finland
Miami, United States
Rostock, Germany
Novorossiysk, Russia
Pireus, Greece
Memphis, United States
Amsterdam, Netherlands
Washington, England
Karlsruhe, Germany
Boston, United States
Wels, Austria
Vysoké Mýto, Czech Republic
Genoa, Italy
Lyon, France
Saint Petersburg, Russia

 

Варна

Ва̀рна е най-големият град в Северна България, както и по българското крайбрежие на Черно море. Той е третият по големина град в България след София и Пловдив и център на едноименните община и област.

Варна е пристанищен град с население около 350 хиляди жители.[1] Често е определян като „морската столица на България“. На територията на града са разположени централите на институции като държавната агенция "Морска администрация" и Адмиралтейството на Българската армия. Варна е голям културен център с развит морски туризъм и изходна точка за много курорти по Северното Черноморие. Близо до града се намира резиденция Евксиноград, който е седалище на министерския съвет на България през летните месеци, както и на президентството.

Във Варна се провеждат множество културни мероприятия, сред които Международният театрален фестивал „Варненско лято “, Международният музикален фестивал „Варненско лято“, Международният балетен конкурс, Международният Джаз фестивал, кинофестивалът „Любовта е лудост“, Международният фолклорен фестивал, Седмицата на морето и други. В градския исторически музей се съхранява най-старото златно съкровище в света, наречено Култура Варна.

Градът е разположен на северния и западния брегове на Варненския залив и североизточния бряг на Варненското езеро. Южно от протока, свързващ залива и езерото, са единствено кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг са разположени основната промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са разположени централната градска част с историческия център (т.нар. „гръцка махала“) и градският плаж.

Около града постепенно се образува агломерация с практически завършилото застрояване на вилните зони в посока „Евксиноград“- „Св. Св. Константин и Елена“ и в посока кв. „Виница“. Земите в посока гр. Аксаково също са в процес на активно застрояване.

Климатът е морски, сравнително мек през топлото полугодие. Средна януарска температура 1.7 °С, средна юлска 22.8 °С, средногодишна 12.2 °С., абсолютна минимална температура - минус 24.3 °С на 10 февруари 1929 г., абсолютна максимална + 41.4 °С през юли. Средно годишни валежи 498 мм, с максимум през юни и ноември и минимум през февруари. На 21 август 1951 г. в местността Санаториума е наблюдаван най-голям денонощен валеж в България - 342 мм. Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август — съответно 331 часа и 313 часа. В околностите на града климата е подходящ за отглеждането на средиземноморски видове като нар, райска ябълка, киви, финап, смокиня, дафинов лист. Варна е много подходяща за балнеоклиматолечение, тъй като климатът има характер на естествен инхалатор. Франгенското плато разположено от север с най-висока точка 356 м, предпазва донякъде града от силните северни и североизточни ветрове през зимата. Обикновено от май до октомври температурата на въздуха е от 18 до 31 °C, а през периода от юли до август е средно 22,8 градуса. През лятото температурата на водата е около 20 °C, като в най-горещите дни пясъкът може да се нагрее до 60 °C.

Средната височина на вълните от варненския залив е около 61 см.

В близост до града се намират летните курортни комплекси „Св. Св. Константин и Елена“ (в т.ч. „Слънчев ден“), и „Златни пясъци“. Населените места с културно и туристическо значение до Варна са северно разположените от града с. Кранево, гр. Балчик и гр. Каварна.

През Варна минава европейски транспортен коридор

Районът на Варна през Древността

През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4200 г. пр.н.е. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.

Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се намирала крепостта Одесос, което е старогръцки превод на по-старото име - Варна, e основана през 6 век пр.н.е. (около 570 г. пр.н.е.), в близост до същото старо тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти. Един от почитаните е тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на Аполон и Дионисий. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели, включително Александър Македонски, но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на македонския завоевател със споразумение. [3]

В началото на новото хилядолетие Одесос е център на търговски съюз-федерация (подобен на Атинския съюз) между пет града: Одесос (Одеса), Томи (Констанца), Калатея, Месемврия (Несебър) и Аполония (Созопол). Първите монети на Одесос са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ "рога на изобилието", както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира виното, произведено във варненския край. [4]

След разделянето на Римската империя през 395 г. градът е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо от владетелите на крепостта — градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети.

Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин на Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.

В края на 6 век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва. Името Варна, което според някои хипотези има тракийски произход, е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите през 680 г.

През 7 век хан Аспарух превзема Одесос и се установява в дворците на неговия акропол. В града е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (679 г.) актът, с който е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров. Вярва се, че в същата зала е била подписана и конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения. [5]

След това според Теофан (том I, стр. 691) от 773 до 950 г. градът преминава ту във владение на византийците, ту на българите, а от 950 до 1202 год. e владение на Византия. Според Иван Иванов и колегия обаче градът е бил разрушен в средата на VII век и е възстановен през XI век.

Средновековие и османско управление

В края на 8 век Варна е в пределите на българската държава, където умира българският кан Паган, който се опитва да запази града в територията на България чрез мирни преговори. След покръстването на българите през 864 г. по времето на цар Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но в края на 12 век цар Калоян я освобождава. Днес е учреден комитет за издигане на негов паметник в града [3].

През 13 — 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флоренциански търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. Варна става столица на неговия син Иванко Тертер [4]. От 1372 до 1389 г. Варна е включена в Карвунското княжество на Балик.

През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.

След това Варна става типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. във града се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 — 1856 г.).

По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе — Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.

Варна е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г.

Варна след Освобождението

След Освобождението от турско робство във Варна се създава първото параходно търговско дружество, което купува кораби и те тръгват към океана. Изгражда се военен флот в крак с модерните морски държави. Варненските общественици усещат многостранните благини, които дава морето, и се заемат с използването им. През 1890 г. се създават първите модерни морски бани, които привличат летовници от Централна и Източна Европа. През 1906 г. е открито и модерно пристанище във Варненския залив, което прави Варна световен морски град. Нещо повече - градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум.

На 12 май 1896 година по подобие на бургаското македонско дружество “Пирин планина”, по инициатива на Капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви в гр. Варна се създава и тракийско дружество, наречено “Одринско преселенско дружество – Странджа”, с председател д-р Младен Желязков[6]. По време на първото преброяване в княжество България жителите на града през 1887 г. са 25 256 души. За периода до 1892 г. те нарастват с 23.95% на 34 922 жители. Причината за увеличението на популацията не е само естественият прираст - тя се дължи на механичния прираст, който в тези години е твърде висок поради заселването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Процесът се засилва след катастрофалните войни, които България води за обединение на българите. В резултат на това нови вълни от бежанци от Македония, Тракия и Добруджа заливат града и населението на Варна нараства спрямо 1910 г. с 45.52% и достига числото 50 819 жители.

През 1908 г. е съборена последната останала част от средновековната крепост Варна. Сринати са и всички джамии. В края на 1900 г. е завършена красивата сграда на военния клуб, построена по проект на военния инженер Тодор Бояджиев. С нея се поставя началото на красиви и модерни частни сгради в стил неокласицизъм. С промяната на облика на централната градска част се изменя и съставът на населението особено след 1906 г., когато много гръцки семейства се изселват от Варна. Кварталите (махалите) приемат нови български имена, като останали от миналото са само Гръцката и Арменската махала. Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но към избухването на Балканската война, те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за памучни платове, тъкачество, шоколади, локум, вино и бира. [7] От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името "Сталин", по името на Йосиф Сталин
Военноморски флот

До 1896 г. от всички европейски страни, които граничат с море, само България няма свой военноморски флот. Затова през януари 1896 г. правителството на Константин Стоилов предлага и Народното събрание гласува закон за създаването на Военноморски сили. Унтерофицерската школа в Русе се разделя и във Варна се формира Машинно училище за подготовка на машинисти за флота. Флотският духов оркестър се премества през същата година от Русе във Варна. С организирането на флота са поръчани три миноносеца от Франция, купени са още яхтата „Камчия“ и ветроходната учебна яхта „Стрела“. До Балканската война Черноморският ни флот разполага с шест кораба за отбрана, след които и Дръзки, и се изгражда брегова артилерия.

Днес на въоръжение към военно-морския флот на Българската армия (която е част от НАТО) са бойни кораби, една действаща подводница, фрегати, корвети и ракетни катери, кораби за бойна поддръжка (противоминни, десантни и минозаградни), както и морска авиация от вертолети с брегово базиране.

Варна е сред най-важните университетски центрове със своите 8 висши училища, в които се обучават над 30 000 студенти:

Висше военноморско училище „Никола Вапцаров“
Икономически университет
Медицински университет „Проф. П. Стоянов“
Технически университет
Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
Колеж по туризъм [6]
Медицински колеж [7]
Технически колеж [8]
Средното образование е представено от няколко езикови гимназии; хуманитарна, математическа и природоматематическа гимназия, училища по изкуствата, няколко професионални гимназии и спортно училище, както и средно общообразователни училища.

Варна е главен университетски здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ северното Черноморие, както и Североизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. Център по изгаряния и отравяния се намира във Военно-морската болница, която е специализирана и като болница на НАТО. Сред най-големите здравни заведения на Варна са Св. Марина - терапевтичен блок за многопрофилно лечение; Св. Анна, популярна като Окръжна болница - с диагностичен блок и Спешна помощ, 2 АГ-болници, няколко поликлиники, най-големият онкодиспансер извън столицата, психодиспансер, очна клиника и други здравни звена.

Здравеопазване в Община Варна
МБАЛ "Св. Марина" - терапевтичен блок
Окръжна болница

В града и околността се намират множество храмове - както български православни, така и на други от разпространените в България религии и вероизповедания - арменски православен, евангелистки, адвентистки и католически църкви, мюсюлманска джамия, будистки център.

Православните храмове са 14 на брой и принадлежат към Варненска и Великопреславска епархия на БПЦ. Сред най-известните храмове в града са:

катедралата „Св. Успение Богородично“ в самия център на града, един от неговите символи, четвърта по големина в страната (след храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, видинската катедрала „Св. Димитър“ и новопостроения храм в Смолян);
църквата „Св. Николай“, също на централната пешеходна улица,
църквата „Св. Параскева Петка“ (или само „Св. Петка“) и
църквата „Св. Атанасий“ в непосредствена близост до Римските терми.
Към епархията принадлежат и 7 православни параклиса в града. В непосредствена близост до Варна са и два манастира: „Св. Св. Константин и Елена” в едноименния курортен комплекс и „Св. Димитър Солунски” в местността Евксиноград.На около 30 км северозападно от Варна се намира действащият манастир "Св.Марина".

Градът има многогодишни трациции в спорта. Функционират футболни стадиони, сред които базите на ПФК Черно море (Варна) и ПФК Спартак (Варна). В процес на пълно преустройство е градският стадион "Варна" (бивш "Юри Гагарин"), проекта за който е дело на световноизвестното архитектурно бюро GMP - проектирало Commerzbank arena във Франкфурт на Майн, Koeln stadium в Къолн, централна гара Берлин - Berlin Hauptbahnhof . След края на реконструкцията, стадиона ще отговаря на всички изисквания на UEFA и ще е най-модерния в България. Традиционно националният отбор на България по волейбол играе във Варна. Четири поредни лиги се провеждат в Двореца на културата и спорта. В последните години градът се обособява и като център на още една дисциплина - плажен волейбол и кандидатства за град-домакин на Световните киберигри. Многократно е бил домакин на спортни прояви като Световното първенство по Водно спасяване през 1970 год., Световното първенство по художествена гимнастика през 1969 г., Републиканското първенство по карате "Киокушин" и други. В града има клубове по баскетбол, плуване, бейзбол, бокс, културизъм, стрелба, езда, колоездене, картинг, а от Аспаруховия мост пък може да се скача с бънжди.

Градът е част от Стоте национални туристически обекта на БТС с Варненски археологически музей и Военно-морски музей.

Варна е известен и с традиционния хипарски празник в България „Джулай морнинг“, възникнал още по времето на социалистическия режим. Всяко лято на 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето.

Аквариум
Аквариумът е с над 60-годишна история. В него има 17 големи морски басейна, в които са представени по-важните морски видове, интересни от стопанско или биологическо естество.
Аладжа манастир — скален манастир в близост до Варна.
Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ - Първият в България астрономически коплекс открит през 1968 година и състоящ се от астрономическа обсерватория, планетариум и кула с Махало на Фуко. Намира се в централната част на Морската градина.
Варненският некропол — най-старото златно съкровище в света
Делфинариум
Варненският делфинариум, открит на 11 август 1984 г., е известен и в Европа, и в света. В него може да се наблюдава една от най-добрите програми. Делфините са донесени от Карибско море.
Железопътна гара
Зоологическа градина
Морска градина
Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Нейното строителство е свързано с името на Антон Новак, чешки градинар-декоратор, поканен тук от братя Шкорпил, за да извърши това дело. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на големите българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби.
Народна библиотека „Пенчо Славейков“
Държавна опера
Фестивален и конгресен център - Варна

Побратимени на Варна градове са:

Байбурт, Турция
Акаба, Йордания
Алмати, Казахстан
Амстердам, Холандия
Велс, Австрия
Високо мито, Чехия
Генуа, Италия
Дордрехт, Холандия
Карлсруе, Германия
Лион, Франция
Малмьо, Швеция
Мемфис, Тенеси, САЩ
Нинбо, Китай
Новоросийск, Русия
Новосибирск, Русия
Одеса, Украйна
Олборг, Дания
Пирея, Гърция
Росток, Германия
Санкт-Петербург, Русия
Турку, Финландия
Уошингтън, Англия
Харков, Украйна
Маями, Флорида, САЩ
Сегед, Унгария

 

wikipedia.org