SVISHTOV

Svishtov (Bulgarian: Свищов, known as Ziştovi during Ottoman rule) is a town in northern Bulgaria, located in Veliko Tarnovo Province on the right bank of the Danube.

Svishtov is identified with the Roman colony Novae mentioned by Ptolemy. It served as a base of operations for Roman campaigns against Barbarian tribes, last time during Maurice’s Balkan campaigns.

For a short time the place was The Main City for the Ostrogoths of Teodoric The Great. Theodoric occupied Singidunum (Belgrade) in 471 and, after plundering Macedonia and Greece, settled in Novae (the modern Svishtov), on the lower Danube, in 483, where he remained till he transferred the sphere of his activities to Italy ten years later.

It was destroyed some time after 613, as shown by coin founds minted up to this date. The exact site appears to have been Staklen, to the west of the present town, which has gradually moved eastward since the 16th century, when it was almost destroyed in the Turkish wars.

It was at Svishtov that the peace of 1790 was signed, by which the Austrian-Turkish boundary was determined. The town was burned in 1810 by the Russians; but after 1820 it began to revive, and the introduction of steam traffic on the lower Danube (1835) restored its prosperity. The Romanian town of Alexandria was founded by fugitives from Svishtov after the Russo-Turkish War, 1828-1829.

Svishtov is known as the first town to be liberated during the Russo-Turkish War, 1877-78, since the largest part of the Imperial Russian Army forced the Danube nearby.

Svishtov Cove in Livingston Island in the South Shetland Islands, Antarctica is named for Svishtov.

 

Свищов

Свищо̀в е град в Северна България. Той се намира в Област Велико Търново и е разположен на брега на река Дунав. Градът е трети по големина в областта след Велико Търново и Горна Оряховица и е административен център на Община Свищов.

Свищов е разположен в Централна Северна България, на брега на река Дунав. Това е най-южната точка на река Дунав с най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Отстои на 237 км от София, 80 км от Плевен, 90 км от Русе.

Най-високата точка се намира в местността "Бунар Болар" – 239 м н.в.

Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 година се настанява Осми августовски легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувал град под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г., имащ площ от 44 хектара.

През V-ти век след смъртта на Атила през 435,Xуните се оттеглят в Азия и Готите са се установяват отново като основна сила на Балканският Полуостров.След превземането на Белград (Singidunum) през 471 г. и след походите си до Македония и Гърция, Теодорик Велики избира Нове (днешен Свищов) за основен град и своеобразна столица на Остроготите и тe се устaновяват там през 483 г от н.е. Там остават известно време,след което Теодорик Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинският Полуостров,датираща според историческите сведения 10 години по късно.

Градът е бил опожарен от Русите през 1810 г., но след 1820 г. започва да се възражда, а и въвеждането на парното корабоплаване в долната част на Дунав (1835 г.) възстановява просперитета на града. Румънският град Александрия е бил основан от бежанци от Свищов след Руско-Турската война от 1828-1829 г.

На 15 юни 1877 г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската освободителна война (вижте Свищовска битка). От тук започва свободата на България, като градът става първия освободен град.

В Свищов още по турско време с дарени средства е изградено първото в България читалище - "Еленка и Кирил Д. Аврамови", през 1856 г. Тук Г. С. Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята - бяло, зелено и червено.

Днешното име на Свищов е свързано с названието Sistova, утвърдено в Австро-турския мирен договор от 5 август 1791 г., заменило турското наименование Zigit.

Познат е като Ziştovi през времето на Османкото владичество, на румънски: Şiştova.

Твърди се също, че името на града идва от старобългарското Свещний, тъй като в миналото е бил поставен нещо като фар (свещ) за ориентир на плаващите по реката кораби.

Преобладаващата част от населението на гр. Свищов изповядва източното православие. Малка част от жителите на града се числи към римокатолическото изповедание, главно поради миграцията от някои от околните селища, които са изцяло католически (с. Ореш) или частично (гр. Белене, с. Драгомирово).

Икономика
Пристанище. Химическа, електронна, строителна, консервна промишленост. Зърнени, технически култури.

Побратимени градове
Велес, Република Македония от 2003
Биело поле, Черна гора
Приеполе (sr:Пријепоље), Сърбия
Тайджоу (en:Taizhou, Zhejiang), Китай от 2002
Глохов (ru:Глухов (Сумская область), uk:Глухів), Сумска област, Украйна от 1996
Зимнич (ro:Zimnicea), Телеорман, Румъния от 1998
Александрия, Телеорман, Румъния
Кавайон (fr:Cavaillon), Франция от 1996

wikipedia.org