STARA ZAGORA

Stara Zagora (Bulgarian: Стара Загора) is the 6th largest city in Bulgaria, and constitutes an important economic centre. Stara Zagora is known as the city of straight streets, linden trees, and poets. According to the city`s chamber of commerce, it is one of the oldest settlements in Europe, being at least eight thousand years old. According to one unofficial study, Stara Zagora ranks second among the cities in Bulgaria by average salary.

Stara Zagora is the administrative centre of its municipality and the Stara Zagora Province. It is located about 231 kilometres (144 mi) away from Sofia, near the Bedechka river in the historic region of Thrace. The population is about 162,400.

The city is located in an area of transitional continental climate with considerable Mediterranean influence. The average yearly temperature is about 13 ℃ (55.4 ℉).

Stara Zagora is considered to be one of the oldest settlements in Bulgaria and Southeastern Europe.[citation needed] It was founded by the Thracians under the name Beroe (meaning iron) about 6th-5th century BCE, with the Neolithic dwellings and the copper mine near the city being the oldest preserved ones in Europe. The area has been a mining region since Antiquity.

Under the Roman Empire, the town was renamed to Augusta Trajana in honour of emperor Trajan.

At the time of the Byzantine Empire, it adopted the name Irinopolis after Byzantine empress Irene. The fortifications around the town were reconstructed because of fear of Bulgarian attacks, but Irinopolis and the whole Zagore region were reincorporated into Bulgaria in 717. The land was bestowed on khan Tervel as a Byzantine gift in acknowledgement of the Bulgarian help to fight back the Arabs besieging Constantinople. The region was the first Bulgarian territorial gain south of Stara Planina. The town acquired the name Boruy.

In the year 1122 Stara Zagora (Beroia) was the site of a battle between Byzantine Emperor John II Komnenos and an invading Pecheneg army, the Battle of Beroia. The Pechenegs suffered a crushing defeat at the hands of John's Byzantine army, and many of the captives were settled as foederati within the Byzantine frontier. In 1028 the Bulgarians defeated the Latin Empire in the battle of Boruy.

The Ottomans conquered Stara Zagora in 1371. A grade school was built in 1840 and the town's name was changed to Zheleznik (Железник; a Slavic translation of Beroe) in 1854 instead of the Turkish Eskizağra, but was renamed once again to Stara Zagora in 1870. After the Liberation of Bulgaria from Ottoman rule in 1878, it became part of autonomous Eastern Rumelia before the two Bulgarian states finally merged in 1886 as a result of the Unification of Bulgaria.

Culture

Landmarks
The Antique Forum
Thracian Tomb
The Roman Baths
The Samarsko Zname Monument
Ayazmoto Park
Defenders of Stara Zagora Memorial Complex
Memorial House of Geo Milev
The South Gate of Augusta Trajana
The Opera House (built 1925)
Stara Zagora Transmitter with one of the few Blaw-Knox Towers in Europe

Famous Natives
Anna Tomowa-Sintow, dramatic soprano opera singer
Vesselina Kasarova, lyric mezzo soprano opera singer
Kiril Hristov, writer

Стара Загора

Ста̀ра Заго̀ра е град в Южна България, един от най-големите и модерни български градове, както и важен икономически център.

Стара Загора е център на най-голямата в страната регионална асоциация на общините - РАО Тракия. Стара Загора е от 4-те български града, имащи международен кредитен рейтинг. Стойността му според Standard & Poor's[1] е ВВ+.

Към 16 юни 2008 г. в Стара Загора има регистрирани 152 619 души по настоящ адрес и 162 065 по постоянен. Заедно с близките населени места образува 5-тата по големина агломерация в България с население от 213 444 жители.[2] В града се намира най-старият в Тракия български театър - Драматичен театър "Гео Милев". През 1925 г. е открита втората след София опера - Южнобългарската опера, която впоследствие е преименувана на Държавна опера Стара Загора. На 13 декември 1927 г. започва историята на радиото в Стара Загора, а на 1 февруари 1936 г. стартира редовната програма на втората в България радиостанция - "Радио Стара Загора" след Радио София.[3]

Стара Загора е атрактивна туристическа дестинация. В града се намира античният Форум на Августа Траяна. На 14 км от центъра на града е разположен националният балнеологичен курорт Старозагорски минерални бани. На разположение на гостите на града са 34 хотела, което го прави изключително подходящ за конгресен туризъм. Стара Загора е голям университетски център. Градът е известен като Град на правите улици, липите, поетите и хубавите жени.

Градът е разположен в Старозагорското поле — източната част на Горнотракийската низина, заключена между Сърнена Средна гора, Светиилийските възвишения, Манастирските възвишения, Сакар планина и Чирпанските възвишения със средна надморска височина 196 метра, край река Бедечка. Намира се на 220 км по шосе и 250 км по ЖП линия от София.

Климатът на градската територия е преходноконтинентален с полъх от Средиземно море. В района виреят рядко срещаните в България екзотични дървесни видове магнолия, кедър, смокиня, лавър (дафиново дърво), нар, бадем, райска ябълка, кипарис. Средната годишна температура е 13°C (средна януарска +1,0° и средна юлска +24,0°C) със средногодишна валежна сума 650 мм. Северозападно от Стара Загора на около 16 км се намират Старозагорски минерални бани, а северно от града на около 15 км има друг минерален извор в село Ягода.

Стара Загора един от най-древните градове в България и Югоизточна Европа. Доказателства за това са 8-те му имена: Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Заара, Железник и Стара Загора.

Неолитните жилища край Стара Загора са най-запазените неолитни жилища в Европа, а медният рудник е най-старият експлоатиран в Европа[7].

Днешният град е основан от траките под името Берое, което на тракийски вероятно означава желязо — още в древността се е добивало желязо от мини до Стара Загора.

Римският император Траян (един от най-великите императори на Римската империя) преустроява града и го кръщава на себе си — Улпия Августа Траяна. По времето на Римската империя Августа Траяна е от сред градовете, имащи право да секат собствени монети - право отдавано на най-големите търговски и икономически центрове на империята.

Областта Загоре влиза за първи път в границите на България след обсадата на Константинопол от арабите през 717 година, при която хан Тервел оказва помощ на империята с конница и пехота и разбива 30 хилядна арабска армия. За благодарност Византия отстъпва на България стратегическата област Загоре с център Берое. Българите наричат града Боруй (видоизменена форма на Берое или от старобългарската дума 'бору' - крепост). След това градът многократно преминава ту във Византия, ту в България. При посещението си в града през 784 г. византийската императрица Ирина възобновила крепостните стени, за да удържи натиска на младата българска държава и му дава своето име - Иринополис.

След падането на България под византийско владичество градът е прекръстен на Верея.

През 1372 година османските турци завладяват града, който има изключително стратегическо местоположение в близост до проходите на Стара планина, водещи до малкото останала свободна територия на Търновското царство. Османците, виждайки огромното наследство на исторически паметници от различните култури, го преименуват на Загра Атик — на турски древна Загора. По-късно името се видоизменя на Ески Заара — старо Загора.

През турското владичество градът отново е водещ културен и икономически център. Той е първият български град преименуван с българско име още преди Освобождението (почти всички български градове и села с турски имена са преименувани едва през 1934 година), поради голямата будност и настойчивост на старозагорци. През 1854 година се взема решение от старозагорския български елит градът да се прекръсти на Железник, подчертавайки, че още в древността там се е добивало желязо (превод от Берое). Но това име не се налага задълго и през 1870 година при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с преведеното на български турско име — Стара Загора.

Д-р Иван Богоров в своята книга „Няколко дена разходка по българските места“ отбелязва, че Ескизаарското поле е едно от най-плодородните в цяла Румелия и че Ески Заара е един от най-населените с българи градове в Румелия.

През 1841 година в града е основано класно училище, което прилагало програмата и методите на габровската Априловска гимназия. През 1863 година се открива девическо класно училище. В Стара Загора са учителствали Неофит Рилски, Иван Богоров, Петко Славейков и други. Тук са се учили Васил Левски, Райна Попгеоргиева и други. Родно място е на редица едни от най видни български възрожденски дейци като Захари Княжевски и Александър Екзарх. Две години тук е творил и Николай Павлович, който възнамерявал да открие рисувално училище. Тук е родена оперната певица Христина Морфова, наречена „Българският славей“.

През 1875 година преди Старозагорското въстание, Стара Загора има 4 419 дома с 25 550 жители[2] и заедно с Пловдив (24 000 жителиИсторически музей Пловдив през 1880 година) са най-големите градове на територията на днешна България. В останалите български земи още 4 града са около и над 25 000 - Солун, Одрин, Битоля и Скопие.

Ярка проява на революционните борби срещу османския поробител е Старозагорското въстание от 1875 година, ръководено от Колю Ганчев.

През време на Освободителната война градът на няколко пъти е изгарян от турските башибозуци. Сведенията за загиналите по време на Освободителната война българи са различни. Изклани са между 5000, 7 850 и 14 500 българи, мъже, жени, маловръстни дечица и още хиляди напускат завинаги Стара Загора. Това са най-трагичните моменти за Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град. По това време в града остава едва 1 089 домове с 10 650 души, което е едва една трета от населението на Стара Загора преди Старозагорското въстание от 1875 година.

Стара Загора е град, опожаряван многократно, но построяван отново и отново за да устои на прищевките на времето. За тази цел през 1878 година в Стара Загора пристига известният архитект от Австро-Унгария Лубор Байер, който проектира модерната правоъгълна шахматна планировка, с която Стара Загора се гордее и до днес. На 5 октомври същата година е положен и първият камък за възстановяването и именно затова датата е обявена за празник на града. В България единственият друг град с такъв устройствен план е Нова Загора. С шахматна планировка са най-модерните и големи градове в света — Мексико сити, Буенос Айрес, Пекин, Токио и др.

При първото преброяване след освобождението на Източна Румелия през 1884 година Стара Загора има едва 15 500 души население, като градът от най-голям пропада едва до 7-о място по големина в освободените български земи след Пловдив — 33 000 души, Русе — 26 163 души, Варна — 24 555, Шумен — 23 093 души, София 20 500 души и Сливен — 20 000 души население.

В следващите няколко години Стара Загора отново изпреварва Сливен по население. От 1901 година Стара Загора изпреварва и Шумен, който след напускането на голяма част от турците е в застой на населението си чак до 1934 година. От 1901 до 1913 година Стара Загора със своите 27 000 души заема 5-то място по големина след София, Пловдив, Варна и Русе. През 1926 Стара Загора е изпреварена от Бургас - град, който нараства бързо поради стратегическото си място и поради големия брой бежанци, прокудени от турците от Одринска Тракия, заселили се в него след Междусъюзническата война. За кратко Стара Загора е изпреварвана от Плевен (1946–1956) и Перник (1956–1959).

През 1934 година населението на Стара Загора се увеличава до 34 000 души. През 1946 година населението на града е 40 000 души. През 1956 година Стара Загора достига 56 000 души, 1965 г. — 87 000. През 1968 Стара Загора вече достига 100 000 души и се нарежда между най-големите български градове - стохилядниците. На преброяването през 1975 година населението на града е 122 000 души. През 1985 г. 157 000 души. През 1992 година населението достига 162 000. През 2007 г. Стара Загора има 163 000 жители.

Регион Стара Загора е динамично развиващ се и по редица показатели е на водещи позиции в страната. За 2004 г. региона има рекордно висок растеж на стойността на произведената продукция от 26%[8], на продажбите от 23% и на Брутния вътрешен продукт от 24.6%.

По информация на областна администрация през 2004 г. и 2005 г. област Стара Загора вече е на второ място по брутен вътрешен продукт (БВП) и запазва трето по индекс на човешко развитие (ИЧР). ИЧР се определя от БВП на човек, ниво на грамотност, очаквана продължителност на живота и др. През 2004 г. преките чужди инвестиции в региона са 838 млн. евро (при 2020 млн. евро общо за България), което представлява над 40% от всички инвестиции в страната. Около 600 млн. евро от инвестициите са в сферата на енергетиката.[9]

Според изследване на неправителствената организация Индъстри Уоч, проведено през второто тримесечие на 2005 Стара Загора е на второ място (след София) по средна работна заплата сред 27-те областни центъра в България. Това се отнася както за номиналната, така и за реалната работна заплата, определена на базата на съотношението на покупателната способност.[3] През март 2008 г. Стара Загора вече е с най-високите заплати в страната.[4] Към март 2008 безработицата в област Стара Загора е 5,66%, а в град Стара Загора - под 4%[10], което е едно от най-ниските нива в страната.[5]

Най-големият работодател в Стара Загора е Промишлено-енергийният комплекс „Марица Изток“. Заети са около 20 000 души от областта, от които около 10 000 са жители на град Стара Загора. Строителството на Мини Марица-Изток започва с разпореждане на Министерския съвет през 1952 г. Започва разработването на въглищния басейн и изграждане на рудник Трояново, ТЕЦ Марица-Изток 1 и фабриката за въглища. Тя има капацитет 1,8 млн. тона и преработва ежегодно към 3,5–4 млн. тона въглища. В последствие се изгражда ТЕЦ Марица-Изток II и ТЕЦ Марица Изток III. Марица изток дава 30% от електроенергията на България, а мини Марица Изток са най-големият производител на въглища в България (83%). В промишления комплекс Марица-изток заплатите са едни от най-високите в България. В момента „Марица Изток“ се модернизира, като се подменят остарелите инсталации, увеличава се капацитетът на произведената електроенергия и се изграждат пречиствателни мощности, които да редуцират до минимум вредните емисии, изхвърляни в атмосферата. Електроразпределение Стара Загора разпространява произведената в Марица Изток електрическа енергия. Дружеството притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия от 13.08.2004 г. на Държавната комисия за енергийно регулиране за срок от 35 години на територията на Южна България. В дружеството са заети 1 771 души.

Един от големите работодатели в града е Кълвача - Стара Загора. Приблизително 60% от всички газостанции в България са изцяло или частично оборудвани от Групата "Кълвача". Клиентите на "Кълвача Газ" АД са над 300 газостанции, промишлени и битови инсталации, като фирмата е изключителен доставчик на газ пропан-бутан за обектите на ЕКО ЕЛДА България и основен доставчик на газ пропан-бутан за обектите на OMV България. Натрупания опит и лидерската позиция на пазара в България позволиха на Групата Кълвача да излезе и на външни пазари, където осъществява значителни продажби на газови съоръжения и оборудване. Кълвача има верига от 15 газостанции на територията на страната, както и терминал за газ пропан -бутан с капацитет 10000мт месечно, производствената и търговска база Пряпорец - Стара Загора. Корпоративни клиенти на Кълвача са "Юмикор Мед", "Либхер България", "Сокотаб България", "Български Транспортен Холдинг", "Петрол ", "ОМВ България" "Шел Газ", "Еко Елда България", "Еко Петролеум", "Нафтекс Инженеринг" и други.

Други големи фирми, занимаващи се с оборудване на бензиностанции, газостанции и метастанции са Ефир Стара Загора и Изот сервиз

В Стара Загора се намира най-голямата пивоварна в България — „3агорка“, част от групата Хайнекен. „Загорка“ АД произвежда бира с марките Загорка, Ариана, Столично тъмно пиво, Амстел, Хайнекен и др. „Загорка“ държи около 30% от пазара на пиво в страната. Там работят над 800 души.

В Стара Загора е седалището и на производителя на вино „Домейн Менада“, който от 2002 г. е собственост на френската фирма „Белведере груп“, официален вносител на „Sobieski vodka“ за България. Към него спада и избата в с. Оряховица на 15 km от Стара Загора. Винарната е една от най-проспериращите в момента на българския пазар с марките „Tcherga“, „Traiana“, „Augusta“, „Menada“, „Menada Trinity“ и др., както и като износител на вино в чужбина. „Домейн Менада“ и „Оряховица“ са производители на едни от най-добрите вина от сорта каберне совиньон у нас, като не са за подценяване и тези от сортовете мерло, рубин, шардоне, димят и др. През 2004 г. бяха направени големи инвестиции за нови мощности във винзавода, както и за нови лозови масиви.

Други важни предприятия в града са: ДЗУ (ДЗУ); Завод за чугунени отливки „Прогрес“; Завод за текстилни влакна; Завод за инструментално и нестандартно оборудване; Завод за технологично оборудване; Завод за метални конструкции; Ковашко-пресов завод „Пресков“; Завод за машини за хранително-вкусовата промишленост „Хранинвест — Хранмашкомплект“; предприятия за мебели „Средна гора“ и „Мебел“; Завод за трикотаж „Наталия“; Завод за млекопреработване „ОМК“ — Стара Загора; Зърнофуражен комбинат; Тютюнев комбинат „Слънце — БТ — Стара Загора“; мелница „Загоре“; Завод за Макаронени изделия „Загария“; Завод за слънчогледово масло „Бисер олива“; Птицекомбинат „Градус“ и др. През 2006 година международният консорциум "Линде груп" инвестира близо 10 милиона евро на територията на "Агробиохим", като изгради високотехнологична станция за въздушна сепарация, където се добиват кислород , азот и аргон с висока чистота.

Стара Загора е средище на богатата селскостопанска област — Загоре, прочута с пшеницата си, с производството си на различни зърнени храни, технически култури, зеленчуци, плодове, грозде. Те служат за прехрана на населението и за суровини за хранително-вкусовата промишленост. Местната старозагорска овца от 1950 г. се използва като подложка при създаването на тракийската тънкорунна овца.

Стара Загора и София са най-важните транспортни възли в Южна България. През Стара Загора минават железопътните линии София-Бургас и Русе–Подкова (проект за продължаване през прохода Маказа до Дедеагач на Егейско море)/Свиленград (продължение до Истанбул и до Дедеагач). На територията на града има и летище, което има дълга писта, подходяща за приемане на големи самолети, но не обслужва редовни полети. През територията на града преминават трансевропейски коридори номер 8 и 9 от общо 5 пресичащи територията на страната. През 2007 г. до Стара Загора достигна и магистрала Тракия,която минава южно от града.

През март 2006 г. в Стара Загора започва изграждането на най-големия в страната Бизнес парк Стара Загора. Той трябва да бъде построен върху площ от 260 дка в източната част на града. Очакваната стойност на инвестициите е около 300 млн. лева, като през първата година се планира да се реализират около 100 млн. лева. Проектът, както и Бизнес парк София, се разработва от германската компания Линднер груп.

Благодарение на добрата икономическа ситуация в Стара Загора, през последните години се построиха множество хипермаркети като Метро, Билла, Техномаркет Европа, Технополис, хипермаркет Багира, Практис, TK КИРОВ, Анимекс, Мосю Бриколаж, BAUmaX, Практикер и други.

Стара Загора се намира регионалната администрация за голяма част от Тракия на проекта за временна заетост Красива България. [6]

На 30 октомври 1974 година се полагат основите на висшето образование в Стара Загора. Днес в западната част на града се намира Тракийският университет, който е с най-високата акредитационна оценка „Много добра“. В структурата му се включват Медицински факултет, Ветеринарномедицински факултет, Икономически факултет, Юридически факултет, Педагогически факултет и др. Университетът има филиали в Сливен, Ямбол и Хасково.

Други висши училища са Частен колеж "Телематика" и филиал (неакредитиран) на Санктпетербургския държавен университет. В проект е изграждането на Руски университет. На територията на града функционират и медицински и педагогически колежи. За нуждите на многобройните студенти е построен Студентски град.

Висши училища:

Тракийски университет
Българо-германски аграрен колеж [7] към Тракийския университет
Медицински колеж [8] към Тракийския университет
Частен колеж "Телематика" [9]
В Стара Загора има и над 40 училища, включително средно музикално училище.

Стара Загора е част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: Античен форум Августа Траяна - най-старият по нашите земи; Неолитни жилища, 9.00-12.00 и 14.00-17.00 ч. почивни дни неделя и понеделник, има печат.; Мемориален комплекс “Бранителите на Стара Загора - 1877 г.”; Регионален исторически музей - ул. "Граф Игнатиев" 11, 8.30-12.00 и 12.30-17.00 ч.; почивни дни събота и неделя, има печат.

Обсерватории
Централна астрономическа лаборатория за космически изследвания към Българска академия на науките — намира се в парк „Аязмото“, на върха на „Втория баир“
Народна астрономическа обсерватория "Юрий Гагарин"

Църкви [редактиране]
храм „Свето Въведение Богородично“
храм „Свети Димитър“
храм „Свети Николай Чудотворец“
храм „Света Троица“
храм „Свети свети Кирил и Методий“
храм „Свети Теодор Тирон“
Старозагорска митрополия

Театри и опера
Държавна опера[11] — първата българска опера извън София. Новата сграда на Старозагорската опера е най-голямата на Балканския полуостров. Построена през 1974 г., през 1991 г. тя е подпалена от вандали. Към 2006 г. все още се ремонтира. Краят на ремонтите и откриването на операта е обявено за 5 Октомври 2007 година.
Драматичен театър „Гео Милев“, един от най-старите в България.
Държавен куклен театър
Музикален театър

Музеи

Античен Форум Августа ТраянаРегионален исторически музей
Античен форум при западната порта на Августа Траяна — най-известният античен паметник на културата в Стара Загора, разположен близо до Съдебната палата
Южната порта на Августа Траяна
Късноантична обществена сграда с мозайка (4-6 век; експонирана в партерния етаж на паричния салон на Централната пощенска палата
Късноантична подова мозайка от края на 4 век близо до сградата на НТС
Хилендарски метох, в двора на храм „Свети Димитър“ - централно място в експозицията заема темата „Левски в Стара Загора“, която проследява тригодишния престой на Апостола в града (1855–1858 г.) и ролята му при изграждането на местните революционни комитети
Музей "Неолитни жилища" — отнасят се към периода на ранния неолит — средата на VI хилядолетие пр. Хр. и са експонирани в специална защитна сграда
Халколитни медни рудници в местността Мечи кладенец (Аирбунар)
Тракийска гробница
Къща-музей „Гео Милев“
Къща-музей „Градски бит ХІХ в.“ - експозицията е уредена в Хаджиангеловата къща, строена през 1883 година от дебърския майстор уста Георги
Балабановата къща, в която е уредена експозицията на старозагорските занаяти от края на XIX век
Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора 1877 г.“, издигнат в памет на българските опълченци, сражавали се за освобождението на Стара Загора, под командването на подполковник Калитин.
Римските терми при Старозагорските минерални бани
Берекетска могила
Ески джамия — единствената оцеляла сграда след опожаряването на Стара Загора през Руско-турската Освободителна война, завършена през 1409 г.

Галерии
Ателие Галерия Палитра — Изящно и приложно изкуство, икони
Галерия 8 — Сборна изложба — живопис и икони
Галерия за изящни и приложни изкуства Алба Авитохол — обща експозиция
Галерия за изящно изкуство Кавръков — Сборна изложба живопис, графика, икони
Галерия за изящно и приложно изкуство Грема
Галерия за класическо изкуство
Галерия Зодиак — Живописни платна, графики и пластики от изявени автори
Галерия Палитра — Изящно и приложно изкуство
Художествена галерия Стара Загора
Художествена галерия Радев — сборна изложба живопис — постоянна експозиция
Художествена галерия Байер
Римска Мозайка - живопис, графика, пластика, фотографии; изящно и бижутерийно изкуство
Паре - Съвременна живопис и приложно изкуство
Рицар - Живопис, графика, скулптура и приложно изкуство
Хоби - Сборна изложба

Библиотеки
Библиотека „Захари Княжески“ [12]
Библиотека „Родина“[13]

Редовни събития
Годишен фестивал на оперното и балетното изкуство - основан преди 40 години се утвърди като единствения и най-голям оперен фестивал в България, в Стара Загора гостуват всички опери от страната и много оперни театри от чужбина. Провежда се всяка година в продължение на 2 месеца - от април до юни.
5 октомври — Ден на Стара Загора
м. Юни — поход "Верея", към ТД"Сърнена гора"
Празници на липите - всяка година от края на май до средата на юли се провеждат градските празненства, посветени на цъфтежа на липите.
Pierrot - Международен фестивал на куклените театри за възрастни
Състезания по корабомоделизъм - Езерото Загорка е домакин години наред на световни, европейски, балкански и национални състезания. Всяко лято се организират Дни на корабомоделизма, организира се специален пресцентър, който отразява състезанията.

Побратимени градове
Лариса, Гърция
Самара, Русия
Крушевац, Сърбия
Радом, Полша
Даунпатрик, Северна Ирландия
Барейро, Португалия

Партньорски градове [редактиране]
Модена, Италия
Текирдаг, Турция
Дъръм, Северна Каролина, САЩ[18]

 

wikipedia.org