SLIVEN

Sliven (Bulgarian: Сливен) is a town in southeast Bulgaria and the administrative centre of Sliven Province. It is a relatively large town with 110,000 inhabitants (the 8th largest in Bulgaria). Sliven is famous for its Bulgarian Haiduts who fought against the Ottoman Turks in the 19th century and is known as the "City of the 100 Voyvodi", a Voyvoda being a leader of Haiduts. The current mayor of the city is former football star Yordan Letchkov

The famous rocky massif Sinite Kamani (Сините камъни, "The Blue Rocks") and the associated national park, the fresh air and the mineral springs offer diverse opportunities for leisure and tourism. Investors are exploring the opportunity to use the famous local wind (Bora) for the production of electricity.

Another point of interest and symbol of the city, as featured on the coat of arms, is the thousand-year-old Stariya Briast (Старият Бряст, "The Old Elm"), a large Smooth-leaved Elm in the center of the city. During the time of the Ottoman Occupation, Turkish officials would hang Bulgarian revolutionaries on the tree. In modern times, the city is doing its best to keep the tree alive with the addition of cement to the base.

Sliven Peak on Livingston Island in the South Shetland Islands, Antarctica is named for Sliven.

Sliven is located 300km west of Bulgaria's capital Sofia, 100km from Burgas, the country's largest commercial port, 130km from the border with Greece and 130km from the border with Turkey. It is located in close proximity to the cities of Yambol and Nova Zagora.

West of the city lies the so called Peach Valley which contains large peach orchards. The city is also known for its mineral baths whose water is used to treat diseases of the liver and nervous system.

The most visited geographical location and attraction in the city is the Karandila (Карандила). It is a hilltop 1050m above sealevel, with great sights overlooking the city. On the Karandila is the rock formation Hulkata (Хaлката, "The Ring"). It is a rock protrusion with an interesting, yet peculiar hole in the center. According to myth, one would change gender upon passing through the ring.

Remains of the oldest settlements on the territory of Sliven date back to around 6000 B.C.E of the neolithic. Ruins of a Thracian settlement dating to around 5th–3rd century B.C.E as well as Thracian ceramics and Hellenistic coins have been discovered in the area of Hisarlaka — a small hill in Sliven. The area occupied by present-day Sliven has in the past been settled by the Thracian tribes Asti, Kabileti and Seleti. These tribes held their independence until time of Philip II of Macedon and Alexander the Great who conquered them.

The second century B.C.E. marked the beginning of the Roman conquests of northeastern Thracia. Sliven became part of the Roman Empire around 71–72 B.C.E. when the Thracian cities of Kabile and Apolonia are conquered. With the emergence of the Roman Empire the region of the city became part of the Thracian province of the Roman Empire.

A new stage in the city's history began around 2nd–4th century B.C.E. The first written records of the settlement's name, Tuida/Suida/Tsuida date to this period. This name is most likely of Thracian origin. Its etymology is currently not understood.

In more modern times, Sliven became one of the most significant cultural centres during the Bulgarian National Revival, with much of its old heritage still preserved and enriched its heritage and today offers to its citizens and visitors a lot of opportunities for cultural life. It served as the birthplace of many prominent Bulgarians who contributed to the enlightenment such as Hadzhi Dimitar, Dobri Chintulov, Evgeniy Chapkanov, Ivan Sеliminski and many others. Another notable native is Anton Pann who composed the Romanian national anthem.

The economy of Sliven has centered around industry since the early 19th century. In 1834, Dobri Zhelyazkov established the first factory in Bulgarian lands, thus starting industrial development in Bulgaria. Sliven was one of the largest industrial centers in Bulgaria, playing an important role during the Bulgarian National Revival. It has long-lived traditions in textiles, machine-building, glass-making, chemical production, and the technical аnd food industries. Following the beginning of communist rule in Bulgaria in 1944, most industries were nationalized and much industrial building and development was spurred. Industry continued to develop until the fall of communism, at which point much of the previously built industry stagnated; many plants and factories were shut down and there was little development. In contemporary times, Sliven has experienced a surge in economy with increased investment, banking establishments and new industries have began to emerge. The dairy industry, which has long been present, continues to grow and thrive. The wine industry, with companies such as Vinprom and Vini Sliven and about a dozen others, continues to grow as grapes are easily grown due to the climate conditions. In terms of heavy industry, Sliven is home to a 3M plant which produces machinery used to cut metals. The city also produces electric lights and electrical machines. Light industry in sliven is mostly devoted to textiles with many companies making wool clothing, socks, and food.

There are many buildings in the city built in the National Revival Architecture style, including the Hadzhi Dimitur House-Museum. It is in the south western part of the town and shows visitors a complex of a native memorial home and an old traditional inn. The Dobry Chintulov Memorial House Museum is on the North side of Sliven; it was the home of the Bulgarian revival teacher and poet Dobry Chintulov. The city's main theater is located at the main city square. It is named after the Sliven native Stefan Kirov (Стефан Киров) who was a prominent actor and director.

Town twinning
Alba Iulia, Romania
Gera, Germany
Pécs, Hungary
Voronezh, Russia
Svetlahorsk, Belarus
Ternopil, Ukraine

Сливен

Слѝвен е град в Югоизточна България. Нарежда се на 8-мо място по население в страната. Той е административен център на Община Сливен и на Област Сливен, и се намира в близост до градовете Нова Загора и Ямбол. Най голямото пристанище в България Пристанище Бургас се намира на 100 км в източна посока от Сливен.

Сливен е известен като „града на 100-те войводи“, свързани с хайдушкото движение.
Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове на Сливенската планина с връх Българка — 1181 м, с която започва Източна Стара планина. Северно от града започва природният парк Сините камъни, който обхваща 7094,1 ха площ от Сливенския Балкан, известен под името Карандила.

Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока, тъй като това, което наричаме Средна гора в орографски план се извива на юг при Сливен. Нейните морфографски продължения са Бакаджиците, разклонението Св. Илийски възвишения, Манастирски и Сакар на територията на България. До първата четвърт на XIX век Сливенско поле е част от Розовата долина, но изселническите вълни от града след Руско-турските войни от 1806–1812 и 1828–1829 г. довеждат до упадък на производството на розово масло. Източно от града се намира Долината на прасковите, чиито огромни плодови масиви бяха обновени през изминалите години.

В близост до Сливен се намират Сливенските минерални бани, водата на които е полезна за лекуване на стомашно-чревни и жлъчно-чернодробни заболявания, както и на болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. Предстои да бъде изготвен подробен устройствен план на курорта заради засиления инвеститорски интерес.

За Сливен е характерен падащият вятър Бора, който духа при по-ниски температури в Северна България.

Градът отстои на 300 км източно от столицата София, на 110 км от Бургас — най-голямото търговско пристанище в България, на 130 км от границата с Република Гърция и на 130 км от границата с Република Турция.

Предвижда се през Сливен да преминава трасето на Паневропейски транспортен коридор 8

Следите от най-стари селища на територията на Сливен са датирани към новокаменната епоха — VI хилядолетие пр.н.е. Останки от примитивни каменни сечива са открити в местността Хисарлъка — невисок хълм в града. Пак там са намерени и следи от тракийско селище около V — ІІІ век пр.н.е.- тракийска керамика и елинистични монети. Околността на днешния град Сливен е била заселена от тракийските племена асти, кабилети и селети. Тяхната независимост просъществувала до времето на Филип Македонски и Александър Велики, които ги покорили, но не за дълго. През същата епоха походи през Сливенско извършват персите, келтите и бастарните.

През 2 век пр.н.е. започват римските завоевания в Североизточна Тракия. Районът на Сливен става част от Римската империя най-вероятно около 72 — 71 г. пр. н. е, когато са покорени Кабиле и Аполония. През 46 г. пр.н.е. землището на града е включено в новосъздадената римска провинция Тракия.

Нов етап от обитаването на Хисарлъка е от началото на новата ера — ІІ — ІV век. От този период са намерени и първите писмени източници за наименованието на тогавашното селище — Туида/Суида/Цоида. Името най-вероятно е тракийско с неясна засега етимология. Името е споменато и от Хиерокъл, който го определя като един от четирите града в източноримската провинция Хемимонтус (създадена като част от диоцеза Тракия при Диоклециан), освен столицата ѝ Адрианопол, а също така и от Прокопий Кесарийски в „За строежите“. За нуждите на този град е построен и римският път от Анхиало по горното течение на Тунджа до Сердика на запад.

В намерен надпис от началото на 3 век селището е наречено „тържище“ и най-вероятно е спадало към територията на града Августа Траяна, (днешен Стара Загора). Добрите икономически възможности на селището са видни и от светилището на Зевс и Аполон, което е открито на територията му.

След преместването на столицата на Римската Империя в Константинопол селището е укрепено като е издигната крепост върху хълма. Използваната техника е opus incertum mixtum — с триредови тухлени пояси и пристенни стълбове, които са завършвали с тухлени арки. Селището е имало и таен проход към реката на запад. Крепостта избягва нашествието на готите през 378 г, но е разрушена при набезите на хуните през V век.

Възобновена е по време на император Анастасий І (491 — 518 г.), като новата крепост запазва плана на старата, но е значително по-укрепена. Тухлените пояси вече са петредови, добавени са и каменни стълбища на източната и южна стена. Започнат е строежът и на допълнителна защитна стена на 1,80 метра външно от основната.

Във вътрешността на града са разкопани останките на трикорабна базилика с баптистерий (пристройка към ранно християнските храмове, където са кръщавани възрастни), която е била разрушена най-вероятно от хуните и възстановена по времето на Юстиниан І. По-голяма базилика е била построена южно от крепостта, което свидетелства, че селището не се е ограничавало само до територията на укреплението (около 40 дка.), а се простира и в околната местност. От „Списъкът на Епифан“ става ясно, че градът Туида/Цоида е седалище на епископ, подчинен на Адрианополската митрополия.

С последното е свързан и любопитният факт, че до това време епископско седалище е бил по-големият и богат град Кабиле (между днешните Сливен и Ямбол). През IV век най-вероятно заради близостта на двата града, които са в различни провинции, Кабиле е напуснат, а населението му преместено в Диоспол (днешен Ямбол). Седалището на епископът обаче по неизвестни причини е преместено в Туида, което много вероятно е сложило началото на пословичното съперничество между Сливен и Ямбол.

Туида/Цоида престава да съществува около 598-599 г., когато отново е разрушен, най-вероятно от авари и славяни. Съществува хипотеза, че това е станало като част от голяма битка между аварите и византийския генерал Коменциус.

Районът на гр. Сливен влиза в пределите на Първата българска държава около 705 г., като част от заселената със славяни област Загора, дадена на Тервел според договора му с византийския император Юстиниан ІІ Ринотмет. На мястото на Туида възниква старобългарско селище, чието име е неизвестно. Началото му не е датирано, но е преди 870 г, от когато е намерен оловен печат на княз Борис-Михаил. Българите ремонтират крепостните стени, дори водопровода при северната порта. Строят се нови сгради във вътрешността, някои от които са облицовани с мраморни плочи, изработени в каменоделни ателиета в Преслав. От този период са открити няколко тухли с гравиран върху тях прабългарския знак Ипсилон, фланкиран с две хасти.

Градът продължава да съществува и след унищожаването на Първата българска държава. В средата на 10 век за кратко е бил във владение на печенезите, след което започва упадък. През 1153 г. Сливен за пръв път е споменат със сегашното му име от арабския географ Идриси, който пише, че той бил „прочут още и от по-старо време“. Крепостта е напусната и престава да се използва като отбранително съоръжение през 13 век. Селището се измества на друго място, което още не е локализирано.

По време на Втората българска държава е център на духовен живот. В околностите му са построени 24 манастира, които оформяли комплекс, наричан малка Света гора.

По време на османското нашествие средновековният град и крепостите са разрушени и през 1388 г. манастирите са опожарени. Сведение за Сливен, под името Ислимие, има в турски регистри от 1609 и 1668 г. Градът е средище на силно хайдушко движение против османските поробители. Известен е като „градът на стоте войводи“. Там са родени борците за българската свобода Черньо Пехливан, Дамян войвода, Дели Миндо, Арнаут Пеньо, братя Бунарджи, Кара Съби, Христо войвода, Злати войвода, Кондо войвода, Миньо войвода, Добри войвода, Желязко Палабуюка, Добри Кръстев, Георги Трънкин, Стоян Кръстев, Панайот Хитов, Стоян Папазов, Никола Аджемов, Божил Бахов, Хаджи Димитър, Димитър Дишлиев, Георги Ченков, Илия Господинов (Гунчо войвода), Тодор Харбов и др. В качеството си на Главен свещеник на Българското опълчение отец Амфилохий от Сливен освещава Самарското знаме в Плоещ. Известни местности в Сливенската планина, свързани с хайдушкото движение са: Кушбунар, връх Българка, Габерова поляна, Джендем дере, Равна река, Гунчов кайнак, Хайдушко кладенче, Хайдушки дол, Харамията, Керемидената къшла, Матей, Рамадана, пещерата Хутула, Кална усоя, Хайдушка пътека и др.

През 17 век Сливен се издига като занаятчийско средище. Градът е известен с производството на пушки, пищови, железни сечива за земеделски, занаятчийски и домашни нужди. 100 работилници произвеждат месечно 500 цеви. В чаршията всеки ден отварят врати 984 дюкяна. 35 хана приютяват гостите на града.

През Възраждането Сливен се оформя като важен търговско-занаятчийски и културно-просветен център. Градската част е разделена на жилищна, търговско-занаятчийска и административна. С усилията на Добри Чинтулов и други сливенски първенци през 1860 г. се основава читалище „Зора“. Основоположник на българското театрално дело е роденият в Сливен общественик и културен деец Сава Доброплодни, който написва първата в историята ни пиеса “Михал Мишкоед”.

През 1836 г. в Сливен е открито първото промишлено предприятие на Балканския полуостров — фабриката за текстил на Добри Желязков. През 1864 г. е открита втора такава, а през 1872 г. се създават тютюнева и спиртна фабрики.

От началото на XVI век Сливен е център на кааза, която териториално остава почти непроменена до средата на XIX век. В регистър с описи на тимари от 1792 г. за пръв път се споменава Сливенски санджак. Много сливенци участват в гръцкото национално освободително въстание от 1821–1829 г. Така например Хаджи Христо Българин е произведен в чин генерал и застава начело на християнските войски от българи, албанци, и гърци, а по-късно е избран за депутат в гръцкия парламент. Жителите на града подкрепят и Браилските бунтове, Кримската война от 1853–1856 година, като участват и в Втората българска легия 1867–1868 г. Подобни на мнозина свои съграждани Кондо бимбаши войвода от Сливен се включва в Сръбското въстание от 1804–1813 г. и благодарение на решителните му действия въстаниците превземат Белградската крепост през 1806 г. Подвизите му са възпети от Сима Милутинович в епическото произведение „Сърбиянка“. Д-р Иван Селимински, един от теоретиците на българския национализъм, създава тайно родолюбиво дружество в Сливен по подобие на гръцкото Филики еретия.

По време на руско-турската война от 1829–1830 г. Сливен е освободен от генерал И. И. Дибич — Забалкански. Тук се открива първата в българските земи руска дипломатическа мисия. След изтеглянето на руските войски повече от 15 000 души от града и околните села се изселват в южна Русия, Бесарабия, Влашко. Жителите на Сливен се включват активно в църковно-националната борба. През 1859 г. сливенци изгонват гръцкия владика, а Сливенска епархия влиза границите на създадената на 28 февруари 1870 г. Българска екзархия. Първият духовен водач на епархията е Н. В. Преосвещенство митрополит Серафим, който пристига в града на 3 юли 1873 г.

През Априлското въстание — 1876 г. Сливен е център на Втори революционен окръг, с главен апостол Иларион Драгостинов и помощник-апостоли Стоил Вучков, Георги Обретенов и Георги Икономов. Председател на окръга е Нено Господинов, подпредседател — Димитър Кукумявков, касиер — Петър Каракостов, секретар — Георги Киряков. За знаменосец на въстаниците е избран Стефан Серткостов, а Петрана Обретенова извезва въстаническото знаме. Макар по време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. край града да не се водят сражения, 800 дюкяна и 100 къщи в центъра му са опожарени. Особени заслуги за спасяването на Сливен и редица селища и чифлици в региона от пълен погром има Н. В. Преосвещенство митрополит Серафим. Историческата истина налага да се спомене и застъпничеството на сливенския мютесариф Хайдар бей пред главнокомандващия турските войски в Тракия Хайдар бей. На 4 януари 1878 г. руските войски освобождават Сливен от 5-вековно турско иго.

П. Р. Славейков редактира първия брой на сливенския вестник „Българско знаме“ през 1879 г.

През 19 век градът е окръжен център и е един от най-големите градове в България с над 20000 души население, по-голямата част от които българи. По това време в Сливен има 22 махали: Мангърска, Делибалта, Кафтанджийска, Кокошарска, Славчева, Коручанска, Драгойчева, Овчарска, Хадживълкова, Попска, Ескинамазгях, Хаджи Яхя и др.

Стари названия на Сливен
Савулен
Туида
Ислимие
Истилифунус
Селимно
Сливно
Всеки, който е минавал край Сливен, е виждал Сините камъни, които се издигат като стена над града. Гледката е описана още от Константин Иречек. Това е мястото на сливане на планината с полето. Други твърдят, че името на селището идва от сливането на трите реки преминаващи през града — Асеновска, Новоселска и Селишка. Според някои тази версия е малко вероятна, тъй като две от трите реки са били извън града, който преди Освобождението е бил с население около 20 хил. души, а застроените му граници са били до днешните квартали Клуцохор (Кадакьой, Критохори), Кумлука и Ново село (Йенидже, Неохори).

В града има предприятия както от леката, така и от тежката промишленост. Произвеждат се електрически осветители, електрически машини, мокети и килими, вълнени платове и бельо, макаронени и млечни изделия и пакетаж на хранителни стоки. В Сливен има и печатница.

В Сливен е и едно от малкото останали предприятия за първична преработка на вълна.

Сливен е побратимен град с:

Гера, Германия
Печ, Унгария
Воронеж, Русия
Светлахорск, Беларус
Тернопол, Украйна
Кутаиси, Грузия

 

wikipedia.org