SILISTRA

Silistra (Bulgarian: Силистра [si.'lis.trə], historically Bulgarian: Дръстър, Drastar, (['drəstər]); and Romanian: Dârstor) is a port city of northeastern Bulgaria, lying on the southern side of the lower Danube at the country's border with Romania. Silistra is the administrative centre of Silistra Province and one of the important cities of the historical region of Southern Dobruja.

The Romans built a fortress in 29 AD on the site of an earlier Celtic settlement and kept its name, Durostorum (or Dorostorum). It became an important military centre of Moesia and grew into a city at the time of Marcus Aurelius. In 388, Durostorum became the seat of a Christian bishopric and a centre of Christianity in the region, and Roman general Flavius Aëtius was born in the town in 396. After the Roman Empire was split, the town (known as Δουρόστολον, Durostolon in Byzantine Greek) became part of the Byzantine Empire.

Around the end of the 7th century, the town was incorporated in the First Bulgarian Empire and the bishop of Drastar was proclaimed the first patriarch of Bulgaria. The town was captured by the forces of Sviatoslav I of Kiev in 969, but two years later it was besieged by the Byzantines during the Battle of Dorostolon. Having been ceded to the Byzantines, it was renamed Theodoropolis, after the reigning empress. In 976, Tsar Samuil restored Bulgarian rule in the region until 1001, when it was once again incorporated within the bounds of the Byzantine Empire.

In 1186, after the Vlach-Bulgarian Rebellion, the town became part of the Second Bulgarian Empire until the Ottoman conquest of Bulgaria in 1396.

During Ottoman rule, Silistra (Silistre in Ottoman Turkish) was part of Rumelia Province and was the administrative centre of the Silistra sanjak. This sanjak was later upgraded to become the Silistra Province that stretched over most of the western Black Sea littoral. The town was captured by Russian forces numerous times during several Russo-Turkish Wars.

In 1878, following the Russo-Turkish War of 1877–1878, Silistra was included in the newly autonomous Principality of Bulgaria, which became the Kingdom of Bulgaria in 1908.

In May 1913, after unsuccessful Bulgarian-Romanian negotiations in London, the two countries accepted the mediation of the Great Powers, who awarded Silistra and the area in a 3 km radius around it to Romania at the Saint Petersburg Conference. Following the Second Balkan War, the Treaty of Bucharest (1913) granted Silistra and the whole of Southern Dobruja to Romania. Although Bulgaria regained the town during World War I with the Treaty of Bucharest (1918), in which Romania surrendered to the Central Powers (including Bulgaria), the Treaty of Neuilly (1919) following World War I returned it to Romania. Silistra remained a part of Romania until the Axis-sponsored Treaty of Craiova of 1940, when the town once again became part of Bulgaria, a transfer confirmed by the Paris Peace Treaties of 1947.

 

Силистра

Силѝстра е град в Североизточна България. Той е център на Област Силистра и пристанище на река Дунав. Граничи с Румъния на север и се намира на 120 км североизточно от град Русе. Градът е административен център на Община Силистра.

През 1993 г. населението е 48 284 души, но през 2000 г. то наброява 42 153 жители.
Градът се намира в североизточна Добруджа.

През Силистра минава европейски транспортен коридор 7. [2]

T.н. "Дунав Мост ІІІ" ще бъде построен между Силистра и Кълъраш, чието строителство е прогнозирано да започне през 2008 год.

Римският град Дуросторум е основан през 29 г. и става столица на римската провинция Мизия (Moesia, някогашна римска провинция). Възниква като военен лагер върху по-старо тракийско селище. През 5 в. запада след нашествия на племена като готи, хуни, авари, славяни и прабългари. През средновековието носи името Дръстър.

Неговотo значение продължава при византийско и българско управление. След турското завоюване (1388 г.) градчето е силно укрепено. През 1877 г. то е пленено от руснаците и отстъпено на България. След неуспешната за България Междусъюзническа война Силистра е отстъпена на Румъния съгласно Санкт-петербургския договор през 1913 г., като през 1940 г. е върната отново на България.

В града има много руини от древно-римска крепост и сгради. В Силистра се намира и напълно запазената крепост Меджиди табия.

 

Хронология

105 - 106 г. - В тракийското селище Дуросторум е настанен XI Клавдиев легион със задача да охранява голяма част от Дунавската равнина и границата на Римската империя
106 - 169 г. - Дуросторум е укрепен военен лагер на около който възниква цивилно селище (канабе)
169 - 176 г. При император Марк Аврелий укрепеният с крепост лагер и прилежащото му селище прераства в град. На гражданите му са дадени имуниципални права.
II в.- Възниква гр. Тутракан с римското име Трансмариска.
238 г. - Дуросторум е нападнат от племето 'карпи'. Жителите му са ограбени а част от тях са отведени в робство.
294 г. - На път за Сирмиум (на изток) император Диоклециан посещава Дуросторум.
303 г. - На път за Никомедия (връщайки се от изтока към Рим) император Диоклециан наново се отбива в Дуросторум.
302 - 304 г. - Крепостта на Дуросторум е възстановена и допълнена с нови елементи.
304 г. - Император Диоклетиан отново идва в Дуросторум. Оттук командва възстановителните работи по римските крепостни укрепления в басейна на Долен Дунав.
366 - 369 г. - Във връзка с т.н. Първа Готска война император Валент пребивава в Дуросторум.
376 г.- Голяма група готи със съгласието на император Валент преминават река Дунав при Дуросторум на път към Тракия, където имат намерение да се заселят.
388 г. - Дуросторум става седалище на епископия
396 г. - В Дуросторум се ражда един от големите римски пълководци Аеций
IV - VI в. - Тутракан е селище от градски тип.
527 - 565 г. - По време на управлението на император Юстиниян Велики е възстановена крепостната стена на Доростол.
586 г. - Аварите превземат Доростол. Градът не е разрушен и продължава да бъде важен военен център на маневрите на византийската войска в района на Долен Дунав.
593 г.- Византийския стратег Проскос приема Доростол за резиденция на своите воиски в действията срещу славяните
кр. на VI в. - Властта на Византия над областта на Долни Дунав се превръща във фикция. Много знатни жители на Доростол се преселват в областта Анкона (Южна Италия).
кр. на VII в.- Доростол (след това Дръстър) е вече владение на Първата Българска държава.
895 г. -В силната българска крепост Дръстър, цар Симеон намира убежище от пълчищата на маджарите.
927 г. - Митрополитът на гр. Дръстър е провъзгласен за пръв патриарх на България.
969 г. - Дръстър е превзет от войските на киевския княз Светослав I.
972 г. - Княз Светослав е обсаден в Дръстър от войските на византийския император Йоан Цимисхий.
976 - 1000 г. -Доростол е владение и често е седалище на Цар Самуил.
1001 г. - Градът отново е завзет от византийците.
XI в. -Във времето на византийското владичество Дръстър е административен и военен център на византийската област Подунавие, простираща се от морето до река Тимок. Тук е и седалището на областния управител.
80-те г. на XI в. - Дръстър е център на размирици и брожения на печенези, узи и други племена.
1088 г. -Градът е превзет от войските на византийския император Алексий Комнин. Византийската власт е възстановена в края на 90-те г. на XI век.
1153 г. - В географските съчинения на арабския пътешественик Идриси, Дръстър е описан като 'град, чиито улици са широки, пазарите богати и многолюдни, а хората заможни и живеещи в изобилие'.
1186 г. -Дръстър заедно с цяла Североизточна България, преминава във владение на Втората българска държава.
1278 г. - В крепостта Пристрия (Дръстър) е обсаден почти за година от войските на византийския пълководец Михаил Глава българският цар Ивайло.
1388 г.- Крепостта Таракан (Тутракан) пада под турско робство. Цар Шишман е принуден да предаде на турците града и крепостта Дръстър, което общо надминавало всички негови градове и крепости, както по големина, така и по великолепието на постройките, богатството на жителите и по своята силна крепост.
1391 - 1393 г. -Дръстър отново е владение на Цар Иван Шишман.
XV - XVII в.- Силистра е административен и търговски център на едноименен санджак простиращ се до Айтос и Търново - трети по големина в българските земи
1418 - 1420 г.-Селско антифеодално въстание на М. Бедредин. Обхваща Добруджа и Силистра.
1636 г.- През Силистра минава полския дворянин Освиенцим в свитата на кралския пратеник Георги Красинки, която пътува за Цариград. Оставя богато описание на града.
1652 г.- Силистра е посетена от турския пътешественик Евлия Челеби, който описва града.
1678 г.- Умира големият дубровнишки дипломат Николо Бона, затворен в силистренската крепост след неуспешни преговори с турците.
кр. на XVII в.- В Силистра се ражда Партений Павлович.
1773 г.- Силистренската крепост е обградена от руски войски под командването на фелдмаршал П. А Румянцев.
1773 г.- Руският пълководец А. В. Суворов на два пъти превзема Тутракан
нач. на XIX в.- В Силистра се ражда кап. Никола Филиповски, ръководител на въстание в 1855 г.
1809 г.- Силистренската крепост е обсадена от руски войски под командването на княз Багратион.
1810 г.- Силистра е превзета от руските войски.
1811 г.- В Силистра отново влизат руски войски - на ген. М. И. Кутузов. В боевете участват и много български доброволци.
1829 г.- След 44-дневна обсада силистренската крепост е превзета от войските на ген. Дибич Забалкански. До 1836 г. Силистра остава руско владение. Комендант и кмет на града е капитан Георги Мамарчев.
1830 г.- В Силистра престоява три месеца украинският учен Юри Ив. Венелин. Извън стените на крепостта се създава български квартал 'Волна', населен с бежанци от селата и завърнали се от Влашко и Бесарабия българи.
1834 г.- В Силистра се ражда Гено А. Чолаков, съратник на В. Левски, водач на национално-революционните борби на българите в Силистренския край.
1836 г.- Руските войски напускат Силистра. Скоро след това е възстановена властта на турците.
1837 г.- Силистра е посетена от турския султан Махмуд II. В свитата на султана пътува немския офицер Ф. Мелтке оставил сведения за града.
1848 г.- Българите от квартал 'Волна' откриват свое българско училище.
[1839]] - 1853 г.- Изградена е последната турска крепост на Силистра и укрепителен пояс от фортове и редути, от които днес е запазена крепостта 'Меджиди табия'.
1853 г.- Турците изгарят българския квартал 'Волна'.
1854 г.- Руски войски под командването на фелдмаршал Паскевич-Еревански обсаждат силистренската крепост. В обсадата участва и великият руски писател Л. Н. Толстой.
1854 г.- Кримската война - при Тутракан се водят руско-турски сражения и градът е превзет от руските войски
1858 г.- В Силистра се отделя от гръцкото училище и обособява като самостоятелно българско училище.
средата на XIX в.- Тутракан е вече град.
1862 г.- Построена е българската църква 'Св. Св. Петър и Павел'. Поставя се началото на организираната борба на българите против гръцкия владика Дионисий. В Тутракан се открива българско светско училище.
1864 - 1866 г.- В града учителствува учителя-реформатор и революционер Тодор Пеев.
1867 г.- Край Тутракан минава четата на Панайот Хитов със знаменосец В. Левски.
1870 г.- Основано е девическото училище в Силистра от учителката революционерка Евлампия Стоева Векилова, съратничка на В. Левски. В Силистра учителствува големият възрожденски обществен деятел и просветител Сава Доброплодни. Основава първото читалище и театрално дружество в града. Съратник на В. Левски.
1871 г.- Българите в Силистра се готвят за въстание. Филип Тотю става военен ръководител на въстанието.
1872 г. - Силистра е посетена от големия унгарски пътешественик Феликс Каниц.
1873 г.- В Тутракан се основава читалище 'Възраждане'
1876 г.- Четата на войводата Таньо Стоянов минава Дунава.
1878 г.- Турските войски организирано напускат Силистренската крепост.
1885 г.- Основано е дружество Червен кръст.
1886 г.- В града се основава сценично дружество 'Деятел' със задача да съдейства за развитието на сценичното изкуство в България.
1887 г.- Бунт на капитан Кръстев в Силистра против Стамболово-Радославския режим
1893 г. Работници-шивачи при фабриканта З. Якобсон и Сие, банкер и търговец обявяват стачка, която завършва успешно.
1894 г.- Основано работническо дружество от Васил Нейчев, Донко Анчев и Александър Митанов.
1896 г.- Роден Дочо Михайлов.
1897 г.- Стачка на 40 души от различни занаятчийски работилници.
1902 г. - Основано е Общо работническо дружество.
1903 г.- Организиран сарашко-табашки синдикат с 33 члена
1910 г.- Година на стачки - на кожарските работници, на металоработниците и на печатарите.
1911 г.- Стачка на обущарските работници.
1902 - 1912 г.- Откриват се: котларска фабика, мелница в Силистра, мелница на Харалампи Джамджиев в Кулфарата.
1912 г.- Започва Балканската война. Масова мобилизация.
1913 г.- Начало на Междусъюзническата война. Първа национална катастрофа за България при Фердинанд I. Румъния се намесва във войната и окупира Южна Добруджа. Съгласно Букурещкия договор Цяла Южна Добруджа до (в т.ч.) Тутракан минават под румънско владичество. Започва масова емиграция. Силистренската гимназия се премества в Свищов, а от есента на 1916 г. в Ловеч.
1914 г.- Румънският парламент гласува закон с който се отнема земята и собствеността от онези, които нямат пълни документи за собственост и по една-трета от тези които имат всички документи. Започва Първата световна война.
1916 г.- Масово и принудително разселване на жители от селата в района и прогресивни фамилии от града във вътрешността на Румъния. Начало на войната между България и Румъния. След голямо военно сражение край Тутракан градът минава в български ръце.
1917 г.- Образуват се повсеместно комитети 'Народно движение за присъединяване на цяла Добруджа към България'. По характер националистическо. Първи събор на движението в Бабадаг. Протест на жените против войната. Гимназията се завръща от Ловеч в Силистра.
1918 г.- Подписан е Букурещкият мир според който Южна Добруджа се дава на България в Северна се установява кондоминиум на съюзниците (съвместно управление). Окупация на Южна Добруджа от войските на Антантата (Съглашението) съгласно Ньойския 'мирен' договор.
1918 - 1919 г.- Връщане на румънската администрация, полиция и войска.
1919 г.- В Южна Добруджа върлува бандитизъм.
1920 г.- Парламентарни избори в Румъния. Коста Стоев е избран за депутат. Васил Патронов изгражда Българско културно общество.
1922 г.- Изграждат се работнически синдикати с общ синдикален съвет.
1926 - 1932 г.-Прилагането на закона 'За организиране на нова Добруджа' - отнемане на земята на собствениците и колонизация на района с румънци и куцовласи. Жесток терор.
1924 г.- Румънската власт поставя синдикатите вън от закона.
1932 г.- Ученическа стачка в Българската гимназия в Силистра.
1935 г.- Стачка на работниците от оризищата край Дунава начело с Тодор Бонев.
1937 г.- Създаден е Синдикат на зидарите.
1939 г.- Стачка на строителните работници от строежа на казармите.
1940 г.- Подписана е Крайовската спогодба. Южна Добруджа се връща в България. Българските войски навлизат в Силистра и Тутракан.

В Силистра се намира един от най-големите производители на месни продукти — месокомбинат „Меком“. Основата на местната икономика са земеделието, текстилът, обзавеждането, хранителни продукти и тухларството. Градът е известен и със завод "Хром", където се произвеждат голяма част от хромовите изделия, разпространени из цяла България.

Училища
Професионална гимназия по стопанско управление, администрация и услуги - Силистра до 2004 известно като икономически техникум Силистра
Технически колеж [3] към Русенския университет „Ангел Кънчев“
Филиал [4] на Русенския университет „Ангел Кънчев“
ЕГ "Пейо Яворов", ПМГ "Св. Климент Охридски", СОУ "Н. Й. Вапцаров", СОУ "Юрий Гагарин"
Професионална земеделска гимназия "Добруджа", ПГ по лека промишленост "Пенчо Славейков", ПГ по механотехника "Владимир Комаров", ПГ по стопанско управление, администрация и услуги, ПГ по производствени технологии "Евлогий Георгиев", ПГ по строителство "Пенъо Пенев"
ОУ "Отец Паисий", ОУ "Св. Св. Кирил и Методий", ОУ с ранно изучаване на чужди езици "Иван Вазов", ОУ "Йордан Йовков", Градско помощно училище "С. Врачански"

 

Силистра е побратимен град с:

Дунауйварош Унгария,
Ржев Русия,
Лесковац Сърбия,
Кикинда Сърбия,
Велес Македония,
Слобозия Румъния,
Кълъраш Румъния,
Лида Беларус,
Хмелницки Украина,
Кетъринг САЩ
Люлебургаз Турция
Промисао Бразилия
Дрезден Германия.

 

wikipedia.org