PERNIK

PERNIK

Pernik (Bulgarian: Перник) is a city in western Bulgaria with a population of 91,883 as of 2006. It is the main city of Pernik Province and lies on both banks of the Struma River in the Pernik Valley between the Viskyar, Vitosha and Golo Bardo mountains.

Originally the site of a Thracian fortress founded in the 4th century BC, and later a Roman settlement, Pernik became part of the Bulgarian Empire in the early 9th century as an important fortress. The name Pernik is thought to have originated from that of Slavic god Perun with the Slavic placename suffix –nik (or –ik) added, and was first mentioned in the 9th century. The medieval town was a key Bulgarian stronghold during Bulgarian tsar Samuil's wars against the Byzantine Empire in the 11th century, when it was governed by the local noble Krakra of Pernik, withstanding Byzantine sieges a number of times. The city was occupied by Stefan Nemanja, who was Grand Prince of Raska between 1190-1191.

From 1396 until 1878 the city was under Ottoman rule. In the 20th century Pernik developed rapidly as a centre for coal mining and heavy industry. During the Communist rule of Bulgaria it was called Dimitrovo between 1949 and 1962 after Bulgarian Communist leader Georgi Dimitrov. The Surva International Festival of the Masquerade Games is held in the city every January. Pernik has two football teams, PFC Minyor Pernik and FC Metalurg.
Pernik is a successor of the medieval town of Krakra. In the 4th century the Thracians built a fortress there. There is a rich collection of archaeological findings that evidence the existence of a Thracian settlement in the late Neolithic. The richest collection of pottery in the Central Balkans dates from that time. It is kept in the Historical Museum.

A wonderful exhibition of relieves and sculptures is kept there, dedicated to the health-giving gods Asclepius and Hygieia, held in reverence in this region because of the presence of mineral springs.

Bulgarians took advantage of the fortified spot and built one of the mightiest Bulgarian strongholds — Pernik. This name was first mentioned in the 9th century. It is associated with the Slavic god Perun. At the beginning of the 11th century the settlement was a fortress, impenetrable to the Byzantines. It was the seat of the legendary governor Krakra of Pernik, who played an important role in the time of the First Bulgarian Empire. Today, the fortress is one of the greatest historical sites of the city. In the time of the Ottoman occupation Pernik lost its significance as a fortress because it was located deep in the interior of the Empire. Until after the Liberation of Bulgaria Pernik was a small stockbreeding village, consisting of several scattered hamlets.

The beginning of Pernik's modern history is set in the 20th century with the development of the rich coal-beds of the region. According to some scientists, the existence of coal was already known in the 10th and 11th centuries. Before their industrial exploitation started, the local people dug it up with picks and shovels and transported coal with carts and wheelbarrows. Pernik's rapid development is associated with the large shipments of coal to the capital city, intended for household needs and for the railroad transport. Until then, coal for the railroads and the river and sea steamboats was delivered from as far as Cardiff in the United Kingdom.

As the first miners' quarters were built on the terraces of the Struma River, the beginning of the miners' settlement of Pernik was set, one kilometre to the east of the village of the same name. It is a town since 1929, and since 1958 — a regional centre. The coal output reached its apogee at that time. Pernik has been an energy centre of Bulgaria for a few decades.

Pernik is twinned with:

Magdeburg, Germany
Lausanne Switzerland
Skopje, Republic of Macedonia
Lublin, Poland
Caen, France
Cardiff, Wales
Milan, Italy
Obrenovac, Serbia
Ljubljana, Slovenia
Split, Croatia
Tuzla, Bosnia and Herzegovina
Heraklion, Greece
Pardubice, Czech Republic
Graz, Austria
Århus, Denmark
Luhansk, Ukraine

Перник

Пѐрник е град в Западна България в близост до град София. Той е административен център на Област Перник и Община Перник.

През град Перник минава т.нар. транспортен коридор 4, европейски път E79 и железопътна линия, която съединява Централна Европа и Гърция.

Градът е вторият по големина град в Западна България след София. Разположен е на 30 km. югозападно от София, на 59 km. североизточно от Кюстендил, на 70 km. северно от Благоевград. Той е и най–големият град в България за добив на въглища.

Перник е важен транспортен център с удобни железопътни връзки за София, Благоевград, Кулата и Кюстендил. В градската част е развит тролейбусен и автомобилен транспорт. Пътническите превози се осъществяват предимно от общинската транспортна фирма.

През територията на града преминават автомагистрала , много първокласни, второкласни и третокласни пътища. В региона се намира един от най-старите търговски пътища на Балканите - София-Солун-Скопие.

Град Перник се намира в югозападната част на България, разположен в Пернишката котловина с надморска височина между 700 и 850 m, дължина 22 km и е заобиколен от планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин. През града тече река Струма, която извира южно от Черни връх и е сред най-големите реки в страната, с обща дължина от 290 km. Общата площ на града е 28 862 дка, включително с кварталите Бела вода, Изток, Тева и Калкас с население 93 424 жители. Населението на общината е 111 799 жители, от които 33 401 млади (до 25 години) хора.

Градът е стопански, културен и административен център на община с два града и 22 села, с обща площ 461,1 km2, което надвишава средната площ за община в България - 427 km2 Средно на 100 km2 територия са разположени 4,98 селища. Броят на хората в трудоспособна възраст е около 65 300 души, пенсионерите са 26 129. Жените са повече от мъжете - 56 835 срещу 54 964. Раждаемостта на 1000 души е 6,1%. Перник е и център на област Пернишка.

Перник е в умерено-континенталната климатична област, като само Витошкият склон е в планинската климатична област. Климатичните условия се определят от сравнително голямата средна надморска височина - 750 m. Характерна черта на климата са приземните температурни инверсии, особено през зимните месеци. Пролетта настъпва сравнително късно - към края на март и началото на април. Средната пролетна температура е +9°С. За лятото средната сезонна температура е 19,9°С. Най-горещият месец е юли - средно месечна температура 29,6°С. Абсолютният температурен максимум е 38,1°С. Есента е по-топла от пролетта, средната сезонна температура е 10°С. При западни и югозападни ветрове, които са преобладаващи, по северните склонове на Голо бърдо се наблюдава фьон, който е най-типичен през пролетта. Сравнително голям е броят на дните с мъгли през годината - 28,8 дни. През топлото полугодие те са 2,5, а през студеното - 26,3 дни. Валежите имат подчертано континентален характер. Те играят голяма роля в процесите на замърсяване и самоочистване на атмосферата от замърсители. Тяхното количество, заедно с относително ниските летни температури, е причина за по-слабите летни засушавания, отколкото в низините в Северна и Средна България. Средногодишната сума на валежите е 550-606 mm, като средните валежи по сезони са както следва: пролет - 162, лято - 165, есен - 152, зима - 128 mm. Най-влажен месец е май, а най-малко валежи падат през март. Относително високата сума на валежите е положителен фактор за само очистването на атмосферата, но намалява разсейването и довежда до значително по-високо натоварване на почвите и повърхностните води.

Пернишката община е разположена в едноименната котловина, която се отличава със силно развито подножие и с преобладаващо развитие на високи тераси. Нейното дъно има хълмист характер и се отводнява от река Струма и река Конска. От север и от изток границата на котловината се очертава от южните склонове на Люлин и западните склонове на Витоша, разделени от Владайското дефиле. От запад се ограничава от Брезнишката котловина и Голо бърдо, разсечен от река Струма под местността Кракра.

Релефът на котловината е разнообразен. Южните склонове са полегати и голи, докато северните са по-стръмни и обрасли с растителност.

Река Струма определя състоянието на повърхностните води в района на град Перник. Тя е основен източник за питейно и промишлено водоснабдяване на града. В същото време е и водоприемник на всички отпадни води на "Стомана" АД, ТЕЦ "Република" и др. Оттокът на река Струма е регулиран чрез два язовира - Студена и Пчелина. Язовир студена служи за осигуряване на общото водопотребление на Перник и за напояването на района. Язовир пчелина е вторичен утайник на река Струма. Подземните води на района на Перник имат преобладаващо дъждовно-снежно подхранване. В района има два основни минерални водоизточника - в кв. "Бяла вода" и експлоатационни в село Рударци. Минералната вода в село Рударци се използва за балнеопрофилактика и се продава като трапезна вода.

Исторически факти и събития [редактиране]
- VII - XI в. - Перник е икономически, военен и културен център в югозападните български земи. Селището Перник се присъединява към Първата българска държава след договора от 816 г. Славата му е свързана най-вече с болярина Кракра Пернишки, оказал решителна съпротива на ромеите в нач. на XI в.
- Края на XII в. крепостта е разрушена, но селището продължава да съществува. Значението му намалява и неговият блясък не достига степента на Средновековието.
- XIX - ХХ в. - От земеделско и скотовъдно селище Перник се превръща в значим център на минното дело, металургията и машиностроенето. Засилва се развитието на търговията и банковото дело.
- 1891 г. - Приет законът за мините и открит първият рудник на “Държавна мина Перник” в местността Кулата. Около него са построени първите минни сгради. Постепенно центърът на селището се премества от “Вароша” около новото минно селище.
- 1893 - Откриването на жп линията Перник-София дава нов тласък за развитие на село Перник. Жп гарата е построена 1927 г.
* - 1895 - В Перник светва първата електрическа крушка в България.

- 1899 - Построена е първата електроцентрала в България. Използвана за осветление на пресевната фабрика и района около нея.
- 1903 - Обявяване на Св. Иван Рилски за покровител на миньорите. Честван първият минен празник.
- 1918 - Влиза в експлоатация Централа 3000 V.
- 1931-1934 - Строеж на стъкларската фабрика "Кристал".
- 1932 - Завършена е сградата на Минната дирекция.
- 1934 - Влиза в експлоатация Брикетна фабрика (След 1953 г. - към ЦОФ).
- 1951 - Влиза в експлоатация ТЕЦ "Република".
- 1951 - Започва строителството на Металургичния завод "Ленин" (сега "Стомана"), пуснат в експлоатация на 05.11.1953 г.
- 1953 - Открит язовир "Студена".
- 1953 - Завършена Пощенската палата в центъра на Перник.
- 1957 - Откриване на Общински комплекс Дворец на културата.
- 1960-1964 - Открити: Завод за токоизправители, Завод за заваръчни машини, Завод за феромагнити.
- 1968 - Строителство на Градския универсален магазин /ГУМ/.
- 1972 - Завършени хотел "Струма" и Дома на синдикатите.
- 1978 - Завършена сградата на днешната община.
- 1982 - Изграден и оформен днешният център на Перник.

Исторически факти и събития
- VII - XI в. - Перник е икономически, военен и културен център в югозападните български земи. Селището Перник се присъединява към Първата българска държава след договора от 816 г. Славата му е свързана най-вече с болярина Кракра Пернишки, оказал решителна съпротива на ромеите в нач. на XI в.
- Края на XII в. крепостта е разрушена, но селището продължава да съществува. Значението му намалява и неговият блясък не достига степента на Средновековието.
- XIX - ХХ в. - От земеделско и скотовъдно селище Перник се превръща в значим център на минното дело, металургията и машиностроенето. Засилва се развитието на търговията и банковото дело.
- 1891 г. - Приет законът за мините и открит първият рудник на “Държавна мина Перник” в местността Кулата. Около него са построени първите минни сгради. Постепенно центърът на селището се премества от “Вароша” около новото минно селище.
- 1893 - Откриването на жп линията Перник-София дава нов тласък за развитие на село Перник. Жп гарата е построена 1927 г.
* - 1895 - В Перник светва първата електрическа крушка в България.

Религии

Голямата част от населението на Перник е от българско. Най-разпространената религия в региона е Източното православие. В района няма джамии, синагоги и католически катедрали, а само източно православни християнски църкви и параклиси:

Църква „Свети Иван Рилски“
Църква „Свети Георги“
Църква „Свети Илия“
Манастир „Свети Георги“
Манастир „Света Петка“
Манастир „Свети Пантелеймон“
Храм „Свети Спас

Пернишката икономика е много силно засегната от икономическата криза и причините за това са много: преход от централизирана към децентрализирана система на управление, забавяне на структурната реформа и най-вече на приватизацията, загуба на традиционни пазари и в същото време малък вътрешен пазар за мощности, които бяха разчетени да задоволяват пазара на СИВ.

В регионалната икономика са застъпени почти всички отрасли на материалното производство, като водеща роля има черната металургия („Стомана индъстри“ [2]), производство на електро- и топло-енергия („Топлофикация—Перник“), машиностроителна и металообработваща промишленост („Прамет“ („Феромагнит“), „Струма“, „Солидус“, „ЗГГМ“, „Минералмаш“), електротехника („Инкомс – токоизправители“), въгледобив и др. Нараства делът на леката промишленост (предимно шивашка), търговията и услугите. Значителна част от производствените фондове са преминали в частна собственост, в т.ч. и на чуждестранни фирми (предимно от Гърция): в металургията — „Виохалко“; в шивашката промишленост — „Блупойнт“, „Демо“, „Арахни“; в дървообработването — „Рапид груп“; в хранителната промишленост — „Мелбон“ и др. Много перничани работят в София.

Перник се обслужва от постоянни автобусни и ж.п. линии до цялата страна. В града има голям набор от маршрутни таксита, действа и тролейбусна мрежа. Най-големите фирми предоставящи автобусен транспорт, в града са „Юниън“ и „Пътнически превози“.

Спорт

ПФК Миньор (Перник)
Футболният отбор на гр. Перник е на ПФК Миньор. Той е създаден през 1919 година след обединението на съществуващите до тогава в Перник спортни клубове към ДСО (Доброволните спортни организации). Наследник на СК "Кракра" (1919 г.), СК "Светкавица" (1932 г.), СК "Бенковски" (1936 г.) и ЖСК (1941 г.), които след Девети септември 1944 г. се обединяват в едно, под името "Рудничар".

ФК "Кракра" е създаден през април 1919 година, но е регистриран официално и утвърден от Българската национална спортна федерация през 1920 година. Спортен клуб "Светкавица" е създаден през месец май 1932 година и съществува до 19 май 1934 година, когато е разтурен от полицията. СК "Светкавица" е бил член на Софийския спортен съюз (а не на БНСФ).

Представителният футболен клуб на Перник носи името "Миньор" от 1952 година. След Девети септември 1944 година в Перник се създава едно дружество - "Рудничар", което след обявяването на България за република се преименува на "Републиканец - 46". По-късно основното дружество в града е "Торпедо", което от 1952 година се преименува на "Миньор". От 1970 година до 1973 година дружеството, а и футболният отбор се нарича "Перник", а от 1974 г. до днес - "Миньор".

Успехи:

Четвърто място в "А" група през 1955, 1960 и 1961 г.
Полуфиналист за Държавното първенство през 1936 г.
Финалист за Националната купа през 1958 г.
сезон 99/2000 Миньор - Левски 3:2 (хеттрик на Антон Евтимов)

ФК Металург
ФК Металург е български футболен отбор от град Перник. Основан е през 1954 г. През 1997 г. завършва на трето място в "Б" група и се класира за "А" група. Представя се повече от успешно и постига победи срещу ЦСКА, Локомотив (София), Ботев, Локомотив (Пловдив), Нефтохимик, Левски (Кюстендил), Септември, Миньор, Спартак (Плевен) и др., равенства с Левски (София), Славия и Литекс. В края на сезон 1998/99 г. обаче е установено, че домакинските загуби от Литекс (1:2) и Левски (София) (0:3) са били уговорени. След края на първенството БФС наказа Металург с изваждане от "А" група, а на Литекс и Левски бяха отнети по 3 точки от актива. Основния екип е червени фланелки, тъмносини гащета и червени чорапи. Играе мачовете си на стадион Металург в кв. Изток, Перник с капацитет 10 000 зрители.

Успехи:

10 място в "А" група през 1997/98 и 1998/99 г.
Четвъртфиналист за Купата на България през 1981/82 и 1995/96 г.
3 място в "Б" група през 1996/97 г.
3 място в Южната "Б" група през 1965/66 г.
13 участия в "Б" група.

ФК Енергетик
ФК „Енергетик“ е основан е през 1967 г. През 1997/98 г. достига до шестнайсетинафинал за купата на страната, като на 1/32-финала отстранява Шумен, но после среща другия пернишки отбор Миньор и отпада с 0:3. През същия сезон участва в Югозападната „В“ група, където завършва на 12 място. На следващата година обаче отпада и оттогава играе в „А“ ОФГ-Перник.

Успехи на ФК Енергетик:

Петкратен работнически шампион на България през 1985, 1997, 1999, 2000, 2005 г.
Шестнайсетинафиналист за купата на страната през 1997/98 г.

Побратимени градове
Лас Вегас, САЩ
Магдебург, Германия
Лозана, Швейцария
Скопие, Македония
Люблин, Полша
Кан, Франция
Кардиф, Уелс
Милано, Италия
Белград, Сърбия
Любляна, Словения
Загреб, Хърватия
Тузла, Босна и Херцеговина
Солун, Гърция
Острава, Чехия
Грац, Австрия
Архус, Дания
Луганск, Украйна
Рожайе, Черна гора
Лесковац, Сърбия
Велес, Македония
Битоля, Македония
Атина, Гърция
Бурса, Турция
Лайпциг, Германия

wikipedia.org