MONTANA

Montana (Bulgarian: Монтана) is a city in northwestern Bulgaria and the administrative centre of Montana Province. It is located 50 km south of the Danube, 40 km northwest of Vratsa and 30 km east of the Serbian border.

Montana is situated on the river Ogosta, north of Stara Planina, surrounded on the south and east by uplands.

The climate is temperate continental, with a cold winter and hot summer. The average temperature is -2°C in January and 25°C in July. In the last 15-20 years, temperatures reaching up to 35-40°C in the summer are not uncommon.

The region around Montana became part of the Roman province of Upper Moesia in 29 BC. Around 160, the military camp that was most likely founded on the remains of an older Thracian settlement, acquired city rights under the name of Municipio Montanensium. The city developed and urbanized after a Roman model and became the second most important settlement in the province after Raciaria (modern-day Archar). A fortress was built on top of the hill over Montana, as well as public and residential buildings, temples, baths and theatres. Montana became a typical imperial settlement, where the local romanized population coexisted along Italic and Anatolian settlers. The base of the town's economy were the big landowners of Italic origin and their villas and mansions, where the locals served to obtain agricultural production and gold from Ogosta's river valley. A stratum of Greek settlers, who engaged in craftsmanship and money-landing existed in the town during the period. The patrons of Montana in the spirit of Hellenism were Diana and Apollo.

Between 440 and 490, the northwest of modern Bulgaria was devastated by the raids of the Huns under Attila and the Goths. Slavs and Avars delivered the final strike on the Greco-Roman culture in the region, and the Slavs that settled in the area called the town Kutlovitsa. During the time of the First and Second Bulgarian Empires, the settlement recovered and became the centre of an eparchy.

After Kutlovitsa was seized by the Ottomans, the settlement was destroyed and became deserted. Between 1450 and 1688, the town was resettled by Turks because of its strategic location, and went through another period of blossoming as a typically Oriental town. One mosques, fountains, and other new buildings were erected. The Turks' suppression of the 1688 Chiprovtsi Uprising solidified the position of Kutlovitsa as a Turkish ethnic area in the 18th and 19th centuries]].There was also a Roman Bath left over the Middle Ages

After the Liberation began a massive wave of migration towards Kutlovitsa and a period of economic blossom. An electric station, a train station, a post office and a hospital were built, a fair and a community centre emerged.

Kutlovitsa was renamed to Ferdinand in 1890, receiving the benevolence of Bulgarian Knyaz Ferdinand and a city status. In 1945, communist authorities changed the town's name to Hristo Mihaylov after red party activist Hristo Popmihaylov that died in 1944, who was born there. A year later the name was changed to Mihaylovgrad. In 1993, after a presidential decree, the town received the name Montana, inspired by its antic name.

Sister cities
Banská Bystrica, Slovakia
Zhytomyr, Ukraine
Schmalkalden, Germany
Pirot, Serbia
Salvatierra/Agurain, Spain
Dzerzhinsky (town), Russia

Монтана

Монта̀на е град в Северозападна България и се намира в Област Монтана. Градът е на около 45 км на юг от река Дунав, на около 35 км на северозапад от Враца и около 30 км на изток от границата със Сърбия.

Монтана се намира на река Огоста в предпланински район на север от Стара планина заобиколен от изток от възвишението Пъстрина (555 м) и от юг от Монтанското бърдо (307 м), наречено в западната си част „Баира“. На югозапад от града се намира язовир „Огоста“.

Най-старата част на града е квартала в подножието на Монтанското бърдо (Баира). Квартали на Монтана са жилищните комплекси Младост 1, Младост 2,и Плиска (в северозападната част на града), Кошарник (предимно с циганско население), Огоста (известен като "Циганската махала" или само "Маалата"), Мала Кутловица,Пъстрина и Изгрев. Последните три квартала са единствените, които се намират на десния бряг на Огоста, докато по-голямата част от града се намира на левия бряг.

Съседни на Монтана са селищата Стубел, Студено Буче, Долна Вереница, Долно Белотинци, Благово и Крапчене.

Климатът е умерено континентален, със студена зима и горещо лято. Средната температура през януари е –2°C, през юли 25°C. В последните 15–20 години температури от 35–40°C през лятото са обичайно явление.

Районът около Монтана става част от римската провинция Горна Мизия през 29 пр.н.е., заради стратегическото си местоположение. Бърдото е изиграло главна роля за построяването на военен гарнизон, чиято цел е била да предпазва от вражески нашествия, идващи от север. Около 160 г. военният лагер, основан вероятно на мястото на старо тракийско селище, получава градски права под името Municipio Montanensium , което се превежда буквално като - планинско селище (поради непосредствената близост на Балкана - Стара планина). Градът се развива и благоустроява по римски модел и става второто по важност селище в Горна Мизия след Рациария (Арчар). През този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Монтана се превръща в типично имперско селище, където съжителстват местното романизирано население, италийски и малоазиатски заселници. Основа на икономиката са едрите земевладелци от италийски произход и техните вили и имения, където местното население служи като работна ръка при добива на земеделска продукция и злато по поречието на Огоста. В града има и прослойка гръкоезични заселници от източен произход, занимаващи се със заначтчийство и лихварство. За покровители на града в духа на елинизма са обявени Диана и Аполон.

Между 440 и 490 г. Северозападна България е опустошена от набезите на хуните на Атила и готите. Между 500 и 560 славяните и аварите нанасят пореден опустошителен удар върху гръко-римската култура в региона, а заселилите се в района славяни наричат селището Кутловица. По времето на първата българска и втората българска държава селището се възстановява и става център на епархия.

След превеземането на Кутловица от турците селището е разорено и запустява. Между 1450 и 1688 г. поради стратегическото си значение Кутловица е заселен от турци и преживява нов разцвет като типично ориенталски град. Постороени са две джамии, баня, чешми, нови сгради и т.н. Чипровското въстание и неговият разгром, в който участват турци от Кутловица, затвърждават облика на Кутловица като османски остров и пост срещу австрийското влияние през следващите 18 и 19 век.

По време на Освобождението в града има турска махала (около 600 души), около сегашната улица „Извора“, българска махала (50 души) и циганска махала (100 души).

След Освобождението започва масивна миграция на население към Кутловица. Първата група, която се заселват в града са земеделци от района на Белимел и Митровци. Следва голяма вълна преселници от Берковско и след 1912 г. — преселници от Царибродско, Годечко, Софийско, Троянско, както и от Македония. След 1944 г. има масова равномерна миграция към Монтана от всички селища в тогавашния Михайловградски окръг.

Заедно с притока на население града преживява икономически разцвет след 1878 г., построяват се електрическа инсталация, жп гара, поща, болница, дава се началато на панаир и читалище в града. След 9 септември 1944 г. са посторени завод за акумулатори, 2 машиностроителни завода, завод за инструменти, предачна фабрика, завод за подова керамика и фитинги.

Кутловица е преименувана на Фердинанд през 1891 г., като с жеста си заслужава благоволението на княз Фердинанд и статута на град. При официалното откриване на железопътната линия, на което присъства и Фердинанд, село Кутловица е преименувано на "Фердинанд" и получава градски статут. Носи се легенда, че за да постигнат градския статут на селото, местните управници за напили Фердинанд на празненството по случай новата жп линия и така лесно са убедили княза да даде градски статут на Кутловица. През 1945 г. правителството на Отечествения фронт преименува града на Михайловград на името на загиналия през 1944 г. комунистически активист Христо Михайлов, работил в организацията на БКП и взел участие в Септемврийското въстание в града. През 1993 г. с указ на президента Желю Желев името на града е променено на Монтана (по античното си име Municipio Montanensium). Най-старото име по времето на Римската империя е Монтанензиум.

Истинската версия, извън всякаквки митове и легенди, за градския статус на Монтана, е свързана с избирането на Фердинанд за княз на България. Когато пристига със своите спътници по р.Дунав, той слиза в гр. Лом, откъдето поема с карета за София. Вечерта заварва Фердинанд в населеното място Кутловица. Неговите придружители подсказват на местните управници да поискат градски статус на Кутлувица, тъй като това е първото място, на което Фердинанд е пренощувал след пристигането си в България. За да бъде признат за град, е трябвало да има определен брой души. Съответно местната управа си служи с измама и преувеличава броя на населението, но Кутловица е призната за град и в чест на княза е променено името й на гр.Фердинанд.

От 1882 до 1954 г. Фердинанд е околийски център. Принадлежи към Ломски окръг до 1900 г., когато последният е закрит. От 1900 до 1954 г. околия Фердинанд / Михайловград спада към окръг Враца (след 1934 област Враца).

След административната реформа от 1954 г. Михайловград става окръжен център, а при следващата реформа през 1986 г. - център на област, обединяваща бившите окръзи Видин, Враца и Михайловград.

При последнта реформа от 1999 г. област Монтана се разделя на областите Монтана, Враца и Видин, като област Монтана съвпада по територия с Михайловградски окръг от 1954 г.

След краха на социалистическата икономика повечето предприятия изпадат в дълбока криза, продължаваща и в момента. Като по-стабилни предпрятия в момента могат да се споменат купените от западни инвеститори завод за акумулатори „Монбат“ и „Берг-Монтана Фитинги“, както и приватизираната текстилна фабрика „Май“, работеща предимно на ишлеме за западноевропейски фирми.

Частният бизнес, появил се след 1990 г. не успява да се развие стабилно. Повечето частни предприемачи са дребни и средни търговци, като работодатели могат да се споменат само няколко текстилни фирми с по около 20–30 работника.

Голяма част от населението се занимава със земеделие и скотовъдство в околните села през свободното си време. Безработицата в града е една от най-високите в страната.

Наблюдава се постоянна миграция на работоспособно население към София. Част от населението работи временно или сезонно в Западна Европа, предимно Гърция, Италия и Испания.

Градът се намира на Първокласен път 1 (Е79) Видин-Враца-София-Кулата и главен път 81 (Лом- София). Връзката на Монтана със София, от която Монтана е силнозависима икономически, е затруднена поради липса на съвременнно изпълнение на участъка от Път 81 между Берковица и Костинброд (пътя представлява силно криволичещ асфалтиран каруцарски път отпреди Освобождението).

Участъкът на Е79 от Враца до Монтана е ремонтиран, частично с 2 ленти в една посока. Път Е79 Монтана-Видин е изцяло ремонтиран през 2006 и 2007 от Strabag, но без да бъде разширен, като по цялата отсечка има само по една лента във всяка посока.

Построяването на Дунав мост-2 при Видин и присъединяването на България и Румъния към ЕС би осигурило бърза връзка на района със Средна Европа.

Липсва транспортна връзка със съседните окръзи в Сърбия. Граничният пункт при село Салаш (на 60 км. от Монтана) е затворен oт 40 г.

През Монтана минава европейски транспортен коридор 4.

Повечето магазини са малки, преустроени от гаражи. Единствените по-големи магазини са „Нова деница“ и „1001 стоки“, построени преди повече от 30 години. Има два по-големи магазина за хранителни стоки - от търговските вериги Кауфланд и Била и магазин за техника от веригата Техномаркет Европа. В града има няколко открити пазара, където се предлага земеделска продукция главно от околните села.

 

Градски легенди
Широко разпространена в Монтана градска легенда е, че във водите на язовир „Огоста“ (на дъното му) живеят огромни риби-мутанти, продукт от замърсяването на водата.

Според друго вярване, между хълма (според някои изкуствено насипан от римляните) над града и града съществува сложна мрежа от тунели (според някои съществува и подземно езеро с осветление), в която са изчезнали множество хора. Твърди се, че входът на един от тунелите е в развалините на старата баня на ул. „Веренишка“ (наречена „Римската баня“)

Регистрирани спортни клубове:

СК "Виталика" Кикбокс Таебо и Аеробика
Футболен клуб "Монтана - 1921"
CК "Атлет" - лека атлетика
CК "Слава" - борба
СК "Слава 83" - спортен клуб по бойни спортове
Карате Клуб "Монтана"
Спортен клуб по волейбол "Монтана"
Баскетболен клуб "Монтана 2003" - баскетболен клуб (жени)
Баскетболен клуб "Слава 99" - баскетболен клуб (юноши)

 

Монтана е побратимен град или партньор с:[1]

Банска Бистрица, Словакия
Шмалкалден (de:Schmalkalden), Германия
Криница (pl:Krynica-Zdrój), Полша
Дзержинский (ru:Дзержинский (город)), Русия
Житомир, Украйна
Салватиера (es:Salvatierra (Álava)), Испания
Пирот, Сърбия
Касел, Германия

 

 

wikipedia.org