LOVECH

Lovech (Bulgarian: Ловеч) is a town in north-central Bulgaria with a population of about 50,000. Lovech is the administrative centre of Lovech Province and of the subordinate Lovech municipality, and is located 150 km from the capital city of Sofia. Near Lovech are the towns of Pleven, Troyan and Teteven.

Lovech is situated in the Forebalkan area of northern Bulgaria, on both sides of the river Osam, and unifies both mountainous and plain relief. The eastern part of the town is surrounded by a 250 m high plateau, where the largest park in Lovech, Stratesh, is located, and the southwestern part is surrounded by the hills Hisarya and Bash Bunar. In the northwest the relief gradually changes to the plains of the neighbouring Pleven Province. The average altitude of Lovech is about 200 m above mean sea level. The highest point of the town is Akbair Hill at 450 m.

Lovech has a beautiful location, with many parks and places to rest. In Stratesh Park, the highest place in the town, there are a great number of lilac bushes, easily seen from the whole town, which are a wonderful view in the spring. Due to this, Lovech is well-known as the town of the lilacs.

Lovech is one of the oldest towns in Bulgaria. Traces of human activities from very ancient times were found in the region, mainly in the caves near the town. The reason was the comfortable location between the mountains and the flat country, and the presence of a river.

The first inhabitants of the town were the Thracian tribe of the Meldi, whose traces date as back to the 4th-3rd century BC. They founded their capital, called Melta, in the area, which was situated at the place of today's neighbourhood and architecture reserve Varosha. Later, when the Balkans were occupied by the Roman Empire, a military station called Prezidium was founded near the modern town, which was situated at an important strategic position on one of the main Roman roads. Parts of this road are to be seen in the territory of Lovech today.

The former Roman citadel Hisarya, which is situated on the hill of the same name, was the place where in 1187 the peace treaty between Bulgaria and the Byzantine Empire was signed and the independence of Bulgaria was officially declared, marking the restoration of the Bulgarian Empire. In the 12th century Lovech was a great trade centre and one of the most famous towns in Bulgaria.

The Turkish invasion in the middle of the 14th century did not pass the town, but the Hisarya fortress was captured last of all, in 1446, although for a long time after that the town enjoyed some privileges such as a prohibition on Turkish people to settle in the town or to take Bulgarian children as janissaries.

In the 17th century Lovech (Lofça in Turkish was once again an important trade centre and one of the richest towns in Bulgaria, a reason for the town being called Altan Lovech (Golden Lovech, from Turkish) at the time.

1784 is the most horrible year in the history of the town, when it was almost totally burnt and destroyed by a Turkish army. From 20,000 citizens at the time there were only 4,600 survivors.

In the times of revolutionary organisations against the Ottoman enslavers, Lovech was the centre of operations of the Internal Revolutionary Organisation of Vasil Levski, called the Secret Revolutionary Committee. He was arrested by the Turkish military in a village near Lovech called Kakrina and later hanged in Sofia. The biggest museum of Vasil Levski in Bulgaria containing many personal items such as notebooks, clothes and weapon is situated in the old town part of Lovech.

Between 1872 and 1874, the Bulgarian master-builder Nikola Fichev, known also as Kolyu Ficheto, built the famous Covered Bridge (Покрит мост) over the river Osam, the only one of its kind in the Balkans. The bridge was burned out in 1925, but rebuilt in 1931. Now it connects the new and the old part of the town and it's full of cafes, small restaurants and many souvenir shops.

During the Russo-Turkish War of 1877-78, an important battle was held at Lovech, known as the Battle of Lovcha.

Cultural and natural sights
The Covered Bridge by Kolyu Ficheto
The Hisarya Fortress
The monument of Vasil Levski
The monuments to Russian soldiers killed in the Russo-Turkish War of 1877-78
The Varosha old town part
Stratesh Park with the biggest zoo in the province
Bash Bunar Park
The baroque buildings in the town's central parts
The Varosha architectural and historical reserve, with Drasova and Rashova memorial houses

Theatres
Lovech Drama Theatre
Theatre by the Nauka Community Centre
The summer theatre in Stratesh Park

Museums
Museum of Vasil Levski
Lovech Historical Museum
Drasova Memorial House
Rashova Memorial House

Sports
PFC Litex Lovech, one of Bulgaria's top football clubs
Osam, a men's handball club
Lovech '98, a women's handball club
Eagles, a baseball club
A wrestling club
A kyokushin karate club
Progress, a chess club

Ловеч

Ловеч е град в Централна Северна България и областен център на Област Ловеч. Той се намира в близост до градовете Троян и Плевен. Градът е административен център на община Ловеч. В него се намира първото в България училище за чуждоезиково обучение ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“.

Ловеч е разположен в предпланински район, на двата бряга на река Осъм. Намира се на границата между Дунавската равнина и старопланинския Предбалкан, на 150 км североизточно от столицата София, Ловеч представлява един своеобразен баланс между планинския и равнинния релеф. На изток е обграден от 250 метрово плато, върху което се намира паркът. Стратеш и завършващо с архитектурно историческия резерват „Вароша“ на югозапад, живописно заобиколен от хълма Хисаря и парка Баш Бунар. Северозападната част на града плавно се спуска към равнинния релеф на съседната община Плевен. Средната надморска височина на Ловеч е 200 м. Най-високата точка в града е хълмът Акбаир (разположен в южната периферия) със своите 450 м надморска височина, а централната част на Ловеч заема най-ниската площ в местността — 150–190 метра н.в.

Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност, открити по ловешките земи датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на речно корито. Открити в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната ера. За първите жители на територията на град Ловеч се считат траките, чиито следи датират от IV — III в. пр.н.е. Първото селище по тези земи е град Мелта, който е бил столица на древното тракийско племе мелди. Мелта се разпростирал в местността на днешния квартал Вароша. По-късно Римската империя завзема Балканския полуостров и на територията на Ловеч се изгражда римска станция, наречена Президиум, която е от стратегическо значение, разположена на един от главните римски пътища, част от който може да се види и до днес в териториите на града. Крепостта Хисаря, разположена върху хълма, носещ същото име, е мястото, на което през 1187 г. е подписан мирният договор с Византия и е обявена независимостта на България, с което официално се поставя началото на Втората Българска Държава. През XII век Ловеч е голям търговски център и един от най-известните градове в България. Преди да стане български цар (1331 г.), Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Елена, е бил деспот на Ловеч. Около 1324-1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Срацимир като втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб.

Турската инвазия не подминава и Ловеч, но крепостта „Хисаря“ е една от последните завладени, чак през 1446 г. Тя дълго време след това запазва някои привилегии, като забрана за заселване на турци в града и взимане на деца от местното население за еничари. Първото име на ловчански епископ грък срещаме в 1558 г. и до 1852 г. в Ловеч има все гръцки владици, макар и да се знае, че от гръцките фанариоти само Дионисий се опитвал да замени черковнославянските книги с гръцки.

За първи път в документ от 1520 г. и за последен път - в документ от 1830 г. градът е наречен заради богатството си Алтън Ловеч (Златен Ловеч). През XVII век търговията процъфтява, градът е търговски център на българските земи, а ловешките търговци излизат далеч извън пределите на страната. През 1768 г., със средства на Хаджи Василий от Ловеч, е украсен параклиса "Йоан Предтеча" в Зографския манастир. От 1780 г. до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни тогава има 20 000 жители. Приблизително такъв брой население (19 575 жители) достига едва през 1959 г.

1784 година е злокобна за историята на Ловеч. Тогава градът е обсаден от турска армия и изгорен. Населението му драстично намалява, от близо 20 000 души до 4600. За дълго време Ловеч престава да бъде търговски център.

По време на Руско-турската война (1806-1812) [2] Ловеч на два пъти е освобождаван с помощта на руските войски. В началото на 1810 г. русите превземат Силистра, Никопол, Русе, и се придвижват на юг, достигайки полите на Балкана - Плевен. Руски отред под командването на генерал-майор Михаил Воронцов от Дунавската армия на генерала граф Николай Каменски [3] достигат и превземат Ловеч на 17 октомври 1810 г. (стар стил), но след това русите се оттеглят и града е бил превзет от турците и силно укрепен. Портата събира сили в Етрополския Балкан и авангард от 15 хил. армия около Ловеч под командването на Осман бей. Каменски, възнамерявайки да се предвижи към Балкана, заповядва на отреда на генерал-майор граф Сен-При [4] отново да превземе Ловеч. Сен-При превзема града на 31 януари 1811 г. (стар стил), а и някои околни села. След това, по заповед на тежко заболелия главнокомандващ, този отред се връща на Дунав. След оттеглянето на русите през 1811 г. турски отряд ограбил града. За превземането на Ловеч, което попречило на новия велик везир Ахмет бей да проведе през пролетта настъпление в Западна България, са наградени генерал Михаил Воронцов, полковник Константин Полторацки, подполковник Осип Второв, княз Фьодор Гагарин и др. руси.

В дните на турското робство ловешките граждани се изявяват като едни от най-активните в борбите за независимост на българската църковна дейност, построени са две нови църкви - „Св. Неделя“ (стенописите от 1873 г. са дело на братята зографи Наум Илиев и Ненчо Илиев) и „Св. Богородица“ (1834 г.). В квартал Вароша се откриват две безплатни и достъпни за всички деца училища (1846-1847 г.). Първи учител в Горнокрайското училище става П. Р. Славейков през 1847 – 1849 г. В средата на века гражданите изгонват гръцкия епископ Милетий и за Ловчански епископ е ръкоположен българинът Иларион (1852-1872), наричан "дядо Ловчу", който като най-старши председателства Първия църковно-народен събор (1871), а през 1872 г. е избран за първи български екзарх. През 1877 г. отново Ловчански митрополит (Йосиф I) заема този пост.

Ловеч е известен и като център на Вътрешния централен революционен комитет на Апостола на свободата Васил Левски, наречен „Временно правителство на България“. Левски посещава града през 1869, 1870 и 1872 години.

През 1872 – 1874 г. майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето), изгражда единствения по рода си на Балканите покрит мост, който бива реконструиран през 1931, след като изгаря почти до основи.

През Руско-турската война Ловеч отново на два пъти е освобождаван с помощта на руските войски [5], за първи път в началото на юли 1877 г. от малък конен отред на полковник Жеребков, който след няколко дни е принуден от Рифат паша - изпртатен от Осман паша от Плевен - да се оттегли. Осман паша правилно оценява стратегическото значение на Ловеч - на пътя от Плевен за София, връзка с турската армия зад Балкана и заплаха за тила на руската армия както на Шипченския проход, така и при Плевен. Рифат паша укрепява града на север и изток. Около средата на август 1877 г. пристигат значителни руски подкрепления и след отблъскването на атаките на Сюлейман паша на Шипченския проход руският главен щаб решава да се превземе Плевен, започвайки с превземането на Ловеч. Задачата е възложена на ген.-майор княз Имеритински с отред, състоящ се от 25 батальона, 14 казашки сотни и 92 оръдия. Окончателно Ловеч е освободен на 22 август 1877 г. (стар стил) от ген.-майор Скобелев (вижте Ловеч (битка) и [6]). На 22 август руските войски, разделени на две колони, под командването на Скобелев и ген.-майор В.М. Доброволски атакуват турските позиции от изток и следобед завладяват всички укрепления. След това преминават на левия бряг на р. Осъм, превзимат града и щурмуват главния неприятелски редут на пътя за Плевен. След ожесточена битка превзимат редута и турската войска се разбягва. Още през деня на 22 август Осман паша получава донесение от Рифат паша за трудностите да защити Ловеч и Осман паша се отправя за там с 20 батальона и 3 батареи. Пристига рано на 23 август, но при наличието на много руски сили, не се решава да атакува и се завръща в Плевен. Незабравен остава подвигът на Васил Колев и Цачо Шишков, пожертвали живота си в храбра, но неравна битка с турската орда. На "Стратеш" се поставят "бял" и "черен" паметници на руските войни.

След Освобождението се изселват турците, а също така и част от българите, при което една значителна част от занаятчиите. Свободен Ловеч наброява едва 4600 души.

През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център на Ловешка, Троянска и Тетевенска околия. През периода от 1901 г. до 1959 г. той е околийски център, след което става окръжен град. От 1987 г. е областен център.

Религии

Православно християнство

11 май, денят на светите братя Кирил и Методий, е официален празник на град Ловеч. Ловеч се населява предимно от православни християни, а Ловешката епархия е една от днешните 12 епархии в България. Градът е седалище на митрополит още по времето на цар Иван Асен II (1218 - 1241), когато Ловешката епархия е една от 10те митрополии от общо 14 епархии. В рамките на крепостта Хисаря се намират останките на няколко средновековни църкви. По време на турското владичество, неизвестно кога е понижена в ранг епископия. Знае се, че през 17 в. на Търновския митрополит са подчинении Ловчанския, Червенския и Преславсият епископи. Ловчанската епархия е възстановена през 1871 г. заедно с учредяването на Екзархата.

През 1835 г. в Ловеч е имало 7 православни храма. От тях е запазена църквата „Св. Богородица“ в квартал Вароша която се е наричала тогава и «Св. Кириакия» (построена 1834 г.). Днес съществува още и катедралният храм „Св. Неделя“ (второ подновяване на храма при епископ Иларион Ловчански, 1859 г.) със стенописи от 1873 г.

В организираното през 1598 г. първо Търновско въстание взел участие Търновският митрополит Дионисий и други епископи, между които Теофан Ловчански. В различни извори се споменават малко Ловчански епископи: Еремия (1558), Теофан (1598), Лаврентий (1618, 1622 и 1635), Кирил (1629), Натанаил (1635), Симеон (1639), Кирил (1643, 1644), Яков (1653), архиепископ кир Ананий (1644), Езекиил (1668 и 1671), Йоаникий (1686), Йоаким (1698), деспот Паисий (ок. 1768-1774), Антим I (1785), Антим II (1813-1827), Дионисий (юни 1827-1845).

От 1845 до 1850 г. Ловчански епископ е гръцкият владика Милетий I. Той въвежда клепалата (токата) за свикване на вярващите на молитва. 32-гогишният Милетий е замесен в любовна връзка с женената на българин гъркиня Мариола. Първата оригинална българска комедия "Ловченскийт Владика или бела на ловчанскийт сахатчия Николча" (Болград, 1863 г.) на Теодоси Икономов (1836-1871) е написана по този трагикомичен случай. По настояване на гражданите и след много перипетии Милетий I е заменен и против желанието на българите пак с грък (Милетий II), който напуска скоро Ловеч, оставяйки добри спомени - възпротивява се на потурчването на една българка. Молбата на ловчанци била чута и търновският митрополит Неофит, под ведомството на когото се намирала и Ловчанската епископия изпратила за епископ българина Иларион. (От 18 век до създаването на Екзархата през 1871 г. висшето духовенство по българските земи се състои от гърци, броят се само 12 българи – владици.) Иларион Ловчански е бил владика в Ловеч от 1852 до 1872 г. В Ловеч не се чувства добре. През 1859 г. пише на учителя Златарски във Велико Търново: "Епископията се намира на таквози идно разпростряно място между две канари, като си подигна главата към небето, пада ми килимявката, и разговор с кого!! ала оурисията така е оурисала, но нека бъдем здрави!" Поп Кръстю Никифоров, един от най-видните граждани на Ловеч, духовник, просветител, общественник и съратник на Левски, от амвона на храма “Света Богородица” в присъствието на владиката Иларион през 1869 г. държи пламенна реч против него и гръцките владици. В Ловеч Иларион не е бил почитан, дори е бил мразен като сребролюбец, горделив, нерешителен и фанариот. Ловчанските първенци изразяват недоволството си от него в писмо до Иларион Макариополски до Цариград през 1860 г. като поддържат неговата борба срещу цариградския патриарх. Но след султанския ферман за учредяване на Българската екзархия от 27 февруари 1870 г., като най-старши, председател на Първия църковно-народен събор 1871 г. става именно Иларион Ловчански, наричан "дядо Ловчу", за разлика от Иларион Макариополски. Той държи известната патриотична реч.

През януари 1872 г. Цариградският патриарх, който не признава българската църква, лишава от техния сан и настоява пред Портата да се отстранят от Цариград тримата български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски. На 21 януари 1872 г. те са били заточени в Измир, Мала Азия, но още на 30 януари са освободени под напора на демонстрацията на 3000 цариградски българи, водени от Петко Р. Славейков. На 12 февруари 1872 г. синодът на Българската екзархия избира първия български екзарх - Иларион Ловчански. След четири дни по внушение на правителството и молба за оставка от Иларион Ловчански като стар и недочуващ, на извънредно заседание на 16 февруари 1872 г. синодът избира за екзарх Видинския митрополит Антим I. Първите български владици, признати от султана са Иларион Макариополски, Натанаил Охридски, Антим Видински и Иларион Ловчански.

Когато през 1873 г. екзарх Антим е повикал пред Св. Синод избрания за нов Ловчански митрополит Дионисий, за да му съобщи избора, той му казал: «Надевам ся, че ще бъдете верни на православието, на царството и на Църквата ни в борбата с гръцката Патриархия, която не ся знае какъвъ край ще вземе.» (93 заседание на Св. Синод, 6 юли 1873 г. стр. 210). [7] Във вестник „Знаме“ Христо Ботев споменава Дионисий Ловчански „в числото на нашите мъченически жертви, на които имената ще да се осветят в деня на отмъщението! Амин!“ Според Ботев младият епископ бил отровен през 1875 г., защото изобличил злоупотреби на софийския управител Маасар паша („българоубиецът [...] джелатинът на Васил Левски“) и на ловчанския каймакамин, „изверг в пълен смисъл на думата“. Според други източници Дионисий е умрял от туберколоза. [8] През 1876 г. е бил ръкоположен за епископ и избран за Ловчански митрополит Йосиф. На 24 април [[1877] г. импровизиран „Избирателен събор в Екзархийския дом“ в Ортакьой го избира и провъзгласява за нов трети екзарх на България - екзарх Йосиф I (1840 - 1915).

Ловчански митрополит (1879-1891 г.) е известният обществен деец Натанаил Охридски, който през 1872 г. е избран за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид. От 1893 до 1897 г. Ловчанската епархия управлява епископ Антим. През 1930 г. Ловчанската епархия управлява Бранитския епископ Максим. Около 1938 г. епископ и Ловчански митрополит става бившият протосингел на Софийската митрополия архимандрит Филарет.

На 8 септември 1948 г. по настояване на Васил Коларов владиците Паисий Врачански, Неофит Видински и Филарет Ловчански уведомяват правителството, че екзарх Стефан си е подал оставката и тя е приета. На 30 октомрви 1960 година е избран, а на 20 ноември същата година канонически утвърден за Ловчански митрополит Максим. На 4 юли 1971 г. в София е свикан патриаршески избирателен събор с участието на 101 избиратели. За Български патриарх е избран Ловчанският митрополит Максим с мнозинство от 98 гласа. След смъртта на 94-годишния Ловчански митрополит Григорий (7 декември 2000) на 8 февруари 2001 г. за Ловчански митрополит е избран от Светия синод Макариополският епископ Гавраил, тогава викарий на Софийския митрополит. От 13 члена на Светия синод само Врачанският митрополит Калиник не подкрепя кандидатурата му. В избора участват и по трима свещеници и трима миряни от петте духовни околии на ловчанската епархия - ловчанска, троянска, тетевенска, ботевградска и Пирдоп - Златица. Патриарх Максим лично провъзгласява Гавраил за Ловчански митрополит.

На 11 май 2005 г., в деня на св. Кирил и Методий, Симеон Сакскобургготски прави първата копка на нов катедрален храм, който ще носи името на светите братя. Икона с техния лик, дар от премиера, ще бъде първата в новия храм. Тържествен водосвет отслужва Ловчанския митрополит Гавраил.

Протестанско християнство
През 1882 г. амриканският методист D. C. Challis основава в Ловеч Американския девически колеж, в който се построява малък храм, по-кьсно близката «Протестантска църква», която съществува и днес. Една от първите мисионерки в България е Miss Kate B. Blackburn, чието име е носил Старият пансион на Езиковата гимназия, е била е от 1892 г. до 1923 г. в Ловеч. [9]

Ислям
В Ловеч днес няма нито една действаща джамия. Многото джамии и минарета са разрушени след Освобождението. Няколко действащи джамии има в няколко села в община Ловеч.

Ловеч е един от промишлените центрове на България. Слави се главно с производството на кожи и кожени облекла, като фирмта за кожени изделия „Велур“ АД е най-големият производител в бранша за югоизточна Европа. Градът разполага и с професионален техникум по кожарство. Активна е и хранително-вкусовата промишленост, както и производството на ръчни електроинструменти, велосипеди и мебели. В миналото в завод „Балкан“ са сглобявани леки автомобили „Москвич“ и селскостопански самолети. Ловешката община е с традиции в производството на зърнени култури, месо, мляко и зеленчуци.

Училища
Висши училища:

Технически колеж [10] [11] към ТУ, Габрово
Филиал "Икономика и управление” на СА „Д. А. Ценов“, Свищов
Ловеч се слави с най-старата и една от най-добрите езикови гимназии в България — ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“. Създадена е през 1881 година като девическо училище, а от 1950 година е със статут на средно училище с езикова гимназия, приемайки тогава името на източногерманския антифашист Ернст Телман. Английският и френският отдел на гимназията стават основоположници на английската гимназия в София и на френската гимназия във Варна. В езиковата гимназия по онова време постъпват ученици не само от Ловеч, но и от цяла България.

В Ловеч се намира Музикално училище „Панайот Пипков“), както и една от най-старите "реални" гимназии в страната - „Св. Кирил и Методий“. От професионалните гомназии се отличават бившите кожарски техникум и техникумът по механо-електротехника.

Средни училища в града:

НУ „Акад. Иширков“
ОУ „Васил Левски“
ОУ „Проф. Димитър Димов“ (бивши ОУ "Димитър Димов" и ОУ "П.Р. Славейков")
ОУ „Хр. Никифоров“
ОУ „Св. Кирил и Методий“
СОУ "Св. Климент Охридски"
СОУ „Тодор Кирков“
СОУ „Панайот Пипков“
Природо-математическа гимназия
Ветеринарномедицински техникум
Техникум по кожарство и облекло „Марийка и Маринчо Караконови“
Професионална гимназия по механоелектротехника
Техникум по икономика, търговия и услуги
Общински детски комплекс

Спортни клубове
Литекс (футбол)
Осъм (хандбал, мъже)
Ловеч'98 (хандбал, жени)
Ийгълс (бейзбол)
Спортен клуб по борба
Спортен клуб по карате „Киокушин“
Шахматен клуб „Прогрес"
Славия-Литекс -борба
Sharks-Gam1ng-Counter-Strike

Ловеч е побратимен град или има международно сътрудничество с:[1]

Ерфурт, Германия от 1971 г.
Рязан, Русия от 1964 г.
Сиктивкар, Република Коми, Русия от 1984 г.
Валядолид, Испания от 2005 г.

wikipedia.org