DOBRICH

Dobrich (Bulgarian: Добрич, Romanian: Bazargic) is a town in northeastern Bulgaria and the administrative centre of Dobrich Province. Dobrich is the eighth most populated town in Bulgaria, being the centre of the historical region of Southern Dobruja, and is located 30 km west of the Bulgarian Black Sea Coast, not far from resorts such as Albena, Balchik, and Golden Sands.

The first evidence of settlement in what is now Dobrich date from 4th-3rd century BC. Ruins from 2nd-4th century and 7th-11th century have also been found, including a Bulgar necropolis featuring pagan graves in the centre of the town.

During the 11th century, Pecheneg invasions devastated the interior of Dobruja, leaving many settlements in the region uninhabited at the time of the Second Bulgarian Empire.

The settlement was founded for a second time in the 16th century by the Turkish merchant Hacıoğlu Pazarcık, whose name it bore until 1882. According to Turkish data from 1646–1650, there were over 1000 houses in the town, about 100 shops, 3 inns, 3 Turkish baths, twelve mosques and twelve schools.

From the 17th to the 19th century, the town developed as a handicraft, trade and agricultural centre, being famous for its weaving, homespun tailoring, coppersmith's trade, leather-work and agricultural products, such as wheat, linseed, wool and cheese.

At the beginning of the 19th century, the town's population reached 12,000, many of whom refugees from eastern Bulgaria after the Russo-Turkish Wars. The cultural appearance of the town was also formed. The first Orthodox church was built in 1843.

The town was liberated from the Ottoman Empire on 27 January 1878 and renamed Dobrich on 19 February 1882 after Dobrotitsa, a medieval ruler of Dobruja. This was done by means of a decree issued by knyaz Alexander I.

After the Treaty of Bucharest of 1913 (confirmed by the Treaty of Neuilly of 1919), Dobrich and the whole of Southern Dobruja were incorporated in Romania for a period until 1940. During that time, the city bore the name Bazargic and was centre of Caliacra County (judeţ for Romanian). On 25 September 1940, the Bulgarian army marched into the town after signing Treaty of Craiova in September 7, 1940; that date is celebrated as the town's holiday.

During the period of Communist rule, Dobrich was renamed Tolbukhin after Russian military commander Fyodor Tolbukhin. On 19 September 1990, a presidential decree restored the town's old name of Dobrich.

Добрич

До̀брич (рум. Bazargic, тур. Bazarcik или Hacıoğlu Pazarcık) е икономически и културен център на Добруджа. Девети по население в страната. Той е областен център на Област Добрич, както и център и единствено населено място в Община Добрич. Намира се на 50 км северно от Варна и на 480 от София.

Град Добрич е разположен в Дунавската хълмиста равнина върху Добруджанското плато. Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област. Територията на общината е с обща площ 1705 хектара. Разположен е по двата бряга на малката Добричка река (Канлъдере) на 220 м. надм. в. Отстои на 50 км северозападно от Варна, на 92 км югоизточно от Силистра и на 34 км югозападно от Балчик.

Население
1880 г. - 9 567 жители
1910 г. - 17 146 жители
1946 г. - 30 522 жители
1985 г. - 109 494 жители
2007 г. - 103 912 жители

Първи свидетелства за историята на град Добрич са открити археологически останки от времето на античността (ІV-ІІІ в. пр. Хр. — ІІ-ІV в. сл. Хр.) и ранното средновековие (VІІ-ХІ в. сл. Хр.). Открит е старобългарски некропол с езически гробове в центъра на града. Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на 11 век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство.

През 16 век отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу Пазарджик, чието име градът носи до 1882 г. Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646 – 1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища.

През 17 - 19 век. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти — жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал.

До началото на 19 век населението на града достига 12 000 жители. Голяма част от населението са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.). След Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско.

През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук — Свети Георги, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница.

Градът е освободен от турско владичество на 27 януари 1878 г. С княжески указ от 19 февруари 1882 г. град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица.

На развитието на града през първите десетилетия на 20 век се отразяват политическите превратности, предизвикани от трите поредни войни. Първата окупация от румънските власти трае до 1916 г. След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич.

Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19 септември 1990 г. с президентски указ е възстановено старото име — Добрич.

Днес Добрич е съвременен промишлено-аграрен и транспортен център на Добруджанския край, един от девете най-големи градове на България — важен културен, икономически и административен център в североизточния икономически регион на нашата страна.Икономическият профил на Добрич се определя от хранително- вкусовата промишленост, която дава над 50% от обема на градската промишленост, а също така и леката промишленост. Богатата селскостопанска област осигурява ценни суровини.Най- голямо значение имат: млекозаводът "Сердика-90", собственост на "ФАМА" АД, Птицекланицата, Заводът за трапезни вина "Алвина", хлебозаводът "Добруджански хляб", хлебозаводът и мелницата "Савимекс", заводът за газобетонни блокчета „Итонг“ на "Ксела-България", заводът за домакински електроуреди "ГЕБЕ", фабриката за обувки "Рива шуз", заводът за полуремаркета и контейнери „Полуремаркета и контейнери АД“ /бивш "ПРК"/, както и много други предприятия от леката и хранително-вкусовата промишленост.

През 2007 г. започна строежът на няколко хипермаркета - Kaufland, Mr. Bricolage, Technopolis, Техномаркет Европа. Това е свързано с увеличената покупателна способност на населението и ниската безработица в региона, движеща се през зимните месеци около 6%, а през лятото около 4%. Принос имат и големият брой инвеститори в недвижими имоти в областта. Много голям брой граждани на ЕС и особено на Великобритания се заселиха за постоянно в селата и градовете около Добрич.

Добрич е побратимен град или има международно сътрудничество с:

Саратов (Русия)
Измаил (Украйна)
Пинск (Беларус)
Нови Сонч (Полша)
Залаегерсег (Унгария)
Лозенград (Турция)
Кюстенджа (Румъния)
Голмуд (Китай)
Кавадарци (Република Македония)
Шафхаузен (Швейцария)

 

wikipedia.org