ARSENOVGRAD
Asenovgrad (Bulgarian: Асеновград) is a town in central southern Bulgaria. It is located in Plovdiv Province and is close to the city of Plovdiv.
Asenovgrad was originally founded by the Thracians as Stenimahos around 300-400 BC. In 72 BC the city was captured by the troops of the Roman Empire as part of the Roman expansion towards the Black Sea. After a long period of peace, the town was destroyed by the Goths in 251, but rebuilt later. In 395 the Roman Empire was divided into two and the city fell under Byzantine control. Afterwards, until around 700, the Slavic tribes flooded the region and became the majority of the population. During this time the city was known by its Greek name Στενήμαχος (Stenímachos).
During the wars between Bulgaria and the Byzantine Empire, the city became a major military stronghold for the Bulgarian rulers. Due to aggravation of the relationships with the Latin Empire, in 1230 Bulgarian Tsar Ivan Asen II strengthened the local fortress Stanimaha and for this reason the city was named after him in 1934 (literally city of Asen). After Bulgaria was occupied by the Ottoman Empire, Stanimaha was settled by Muslims (Turks and Roma), who nowadays make up 20% of the town's population, the rest being Eastern Orthodox Christians.
Tane Nikolov, a well known revolutionary and leader of the Macedonian Struggle, spent his last years at Asenovgrad and dies there in 1947.
Asenova krepost, a medieval Bulgarian fortress located a few kilometres from Asenovgrad, is the symbol of the town.
53 small chapels are scattered over the hillside surrounding the town.Asenovgrad is the town with most churches per capita as 11 of these buildings can be seen in it and where its nickname - 'The Little Jerusalem' comes from.
The Southern town is also known for its distilleries — Asenovgrad's wines are appreciated all over the country.
The town is famous for its numerous shops for wedding dresses and many Bulgarians come here in order to prepare for their wedding ceremonies.
Due to its specific geographical location the denizens of the town enjoy a pleasant breeze called 'вечерник' (literally 'night wind').
Асеновград
Асеновград е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив и е разположен на 19 км южно от град Пловдив. Асеновград е втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на Община Асеновград. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 80-те години са отделни села.
До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото: Στενήμαχος, Стенимахос. През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост, стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Българското царство.
Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкия Йерусалим.[1] Друго известно прозвище е Градът на булчинските рокли поради големия брой булчински магазини за такъв малък град.
Асеновград е със смесено население — българско, турско, гръцко и ромско.
Междуетническите отношения са модел за подражание
Град Асеновград е разположен в южната част на Област Пловдив. Асеновградската община граничи с общините Родопи, Садово, Първомай, Лъки, Куклен, Перущица, Черноочене и Баните. Градът е разположен в дефилето на река Чая (Чепеларската река или Асеница) при нейния изход от Родопите към Тракийската низина. По тази причина Община Асеновград осъществява естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и Беломорието. През нейната територия преминава един от най-важните транспортни коридори към Гърция: Пловдив-Смолян-Ксанти.
Централното географско разположение на града обуславя неговото значение от древността до наши дни. Поради разположението си Асеновград има изключително благоприятен климат с хладно лято и мека зима. В Асеновград се забелязва природното явление вечерник — лек вятър, който се появява надвечер и спира към десет часа сутринта. Причината за неговото появяване е различното нагряване на въздуха между равнината и планинските местности (вижте фьон). Вечерникът е отличен регулатор на винената ферментация и една от причините Асеновград да се профилира като лозарски и винарски център. Вятърът може да достигне до 4-5 км на север по течението на реката.
Най-голямото количество дъждове се наблюдава през май и юни, а най-малко през септември и октомври. Почвата е глинесто-песъчлива и лесна за обработване. Освен Чая, през територията на общината преминава и река Юговска.
На 30 километра от града се намира скалният феномен Беланташ. Други природни забележителности са резерватът Червената стена в землището на село Бачково, пещерата Топчика, местността Усойката (в землището на село Добростан) и местността Лале баир в землището на града. Лале баир се намира югоизточно от града и е едно от малкото места където се среща балканският ендемит — родопско лале. Усойката, която има площ два хектара, е обявена за природна забележителност през 1977 г. Природни забележителности има и по туристическия маршрут тръгвайки от парка Св. Трифон, през местността "Корудере", преминаващ през през няколко планински заслона и една хижа и достигащ до историческия лагер "Гонда вода" или хижа "Безово" или Добростан. Интересен е панорамния планински път от местността "Параколово", по върха на билото на планината през параклиса Св.Илия до манастира "Св.Петка". Този маршрут се минава за около 2 часа и половина в едната посока. Общо казано околностите на Асеновград са лесни и достъпни за туристически походи и същевременно предоставят на туристите изключително красиви и живописни природни гледки.
Горският фонд на община Асеновград e 289 540 декара, от тях 145 510 декара се ползват за производствени цели. Добре е развита дървопреработващата промишленост.
В града не са намирани останки от първобитен живот, но в близост са открити няколко огнища от новокаменната ера. Първите данни за заселване в региона са край село Богданица. По река Сушица (приток на Юговската река) е открита селищна могила наречена Тумбата. Дълга е 150 м в основата, на широчина е 88 м и 5 м височина. В нея са намерени хромели, каменни брадвички и глинени съдове. Най-ценната находка от могилата е малък мраморен идол от неолита.[3]
Друга селищна могила е открита близо до село Руен (Паная или Богородично), на 5 км на запад от Асеновград. Наречена е Курт тепе или Вълча могила. Находките са длето от кост, глинена статуетка и фигура на жена, два костни идола и каменна брадвичка. Най-вероятно могилата е от късния неолит (3500-3000 г. пр.н.е.).
В района до железопътната гара в местността Керемидарницата в миналото са се издигали три могили високи от 4 до 7 метра. През 1956 г. в последната от могилите е открит зазидан гроб с четири колела от колесница, остатъци от хамути и четири конски скелета. По всичко личи, че на това място е бил погребан знатен тракиец. По намерените недогорели въглища до гроба може да се заключи, че погребението е извършено по тракийски обичай чрез изгаряне на покойника. В гробницата са намерени бронзово ойнохое (съд за вино), бронзов леген, бронзова патера (жертвен съд) и стъклено шише за благовонни масла. От тях голямо впечатление прави бронзовата патера, която е с обла дръжка и украсена в края с бюста на Силен, а в противоположния край — с релефно изображение на сатир. Патерата е добре запазена. Освен тези предмети извън гроба са намерени и глинен балсамарий, сребърни и бронзови пръстени, гвоздеи и части от стъклени балсамарии.[3]
В града са намирани и други любопитни находки. Две от тях — комплект от предпазно въоръжение на тракиец (шлем, два наколенника и торква) и намерените северно от Асенова крепост тракийски шлем и копие, се намират в Националния археологически музей в София.
Асеновград е основан през 7 век пр.н.е., под името Стенимахос от 3 000 гръцки колонисти от евбейския град Истиеа[3]. Вероятно градът е основан с цел да пази пътищата на юг и да създаде възможност за контрол на транзитната търговия към поречието на река Марица, там където е днешен Пловдив.
В черквата „Богородица-Балъклийка“ са открити каменен релеф на Юпитер и четвъртита мраморна колона с надписи. Релефът на Юпитер показва божеството държащо в едната ръка патера, а в другата скиптър. Вдясно от Юпитер е изобразен ореол, а отляво — четириного животно. В Станимака е намерен и друг релеф посветен на Юпитер. На него с надписи на гръцки може да се прочете: „Ефрат, син на Хиацинта, посвещава на Юпитер по внушение на божеството след съновидение“.[3]
Интерес предизвикват и двете каменни плочи посветени на върховния еврейски бог Яхве. Едната от тях, намерена на Баделема, е счупена. Другата плоча е открита при Метоха и съдържа следното посвещение: „На върховния бог Яхве“.
От Асеновград произхожда и мраморна плоча с размер 40/30 см с изображение на неизвестна богиня изправена до олтар. В едната си ръка тя държи патера, а в другата скиптър. Върху плочата има и изобразен втори олтар, до който е застанало друго неидентифицирано божество.
Средновековното име на Асеновград — Станимака (Станимахос) е споменато за пръв път в Устава на Бачковския манастир, който е написан от неговия създател — грузинеца Григорий Бакуриани.
В същия документ са споменати и средновековните наименования на някои местности и забележителности около и в града:
Янова — местността, в която е изграден манастирът
Аврова — село Яврово
Добролонг — село Добралък
Лалково — село Лилково
крепостта Петричос (Περιτζός, Перицос) — Асенова крепост
От документа става ясно и наличието по това време на черквите „Горен Свети
Георги“ и „Долен Свети Георги“, които са се намирали в близост до сегашната
метошка черква носеща името на същия светия.
Около разположената на 2 км южно от града Асенова крепост са открити археологически находки от Средновековието — керамика, монети, домашни потреби, сечива и оръжия. Цели керамични съдове не са намерени, а само отделни фрагменти. Някои от късовете са украсени с геометрични, растителни или животински мотиви, характерни за Втората българска държава. Най-ценните открити монети са от римските императори Констанций I Хлор и Диоклециан.
В близост до Асеновата крепост се е намирало и древното крепостно селище Петрич или наричано още Василикис. За наличието му става ясно отново от устава на Григорий Бакуриани. Точното място на селището се установява едва през 1960 г. при разкопки на нива около шосето за Яврово. Открити са делва с кости от човек и животно в нея. Основите на селището не могат да бъдат открити понеже в по-голямата си част са били дървени. Селището е служило за да снабдява крепостта с каменари, говедари, свинари, жито и вино.[3]
Станимака се споменава в летописа на Третия кръстоносен поход (1189-1191 г.) където крепостта се нарича Скрибенцион. Походът се води от германския император Фридрих Барбароса. През 1189 г. той се настанява в Пловдив и презимува там. По същото време някои от кръстоносните военачалници ограбват съседните на Пловдив населени места, сред които е и Станимака.
Няколко години след кръстоносния поход византийският император Алексий III Ангел издига за владетел на Родопската област убиеца на Асен I — Иванко. През 1198 обаче Иванко се отмята от Византия и се обявява за господар на областта, в която влиза и Станимака. Алексий III започва война с него и при една от битките обсажда и превзема крепостта Станимака, като пленява всички българи, които са се намирали вътре.
На 13 април 1204 г. Цариград пада под властта на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход. Пловдивската област и Асеновград влизат във владение на Рение дьо Три. Една година след това цар Калоян събира армия, за да превземе пловдивската област. След като узнава това, Рение дьо Три бяга от Пловдив, придружен само от 15 рицари, и се окопава в крепостта Станимака. След една година обсада Рение успява да се измъкне, като е освободен от маршала на Шампан и Романия и хронист на кръстоносния поход Жофроа дьо Велардуен.
Крепостта на града е възстановена от цар Иван Асен ІІ. През периода 1259-1344 г. Станимака е столица на Родопската област и градът на няколко пъти минава ту в България, ту във Византия. В 1344 година при цар Иван Александър градът заедно с другите родопски крепости е включен в пределите на България. Смята се, че градът е завладян от османските турци в 1363 година или след Черноменската битка в 1371.
В първите векове на османското владичество градът е вакъфско селище на султан Сюлейман Великолепни, а по-късно става център на нахия. Ценен източник за миналото на града дава пътеписът на френския пътешественик Пол Люка от 1706 година:
„ Станимака е значителен градец, населен само с християни. Околността му е покрита с хубави лозя, които дават превъзходни вина. Тук едно нещо ми се видя необикновено: бъчвите за вино достигат 40 педи дължина и 6-8 стъпки височина (…) В Станимака има 12 църкви, без да се смятат онези, които се намират наоколо по съседните височини. “
[източник?]
По време на кърджалийските размирици в края на 18 — началото на 19 век градът е на три пъти ограбван и опожаряван. Около средата на 18 век в града пристигат бежанци от Костурско, прокудени от Али паша Янински. На преселниците се гледало с добро око и дори издействали пари от цариградските власти за построяване на собствена черква през 1765 година.
В първата половина на 19 век Ами Буе пише за Станимака:
„ На една и половина левги от Филибе се минава Станимак по един каменен мост с два свода, наречен Кемер-Кюпри. При входа на моста има хан и голям кьошк или квадратен чардак, където човек може да си почине и да се наслади на прохладата, идеща от близостта на водата. От това място се разстила най-красива гледка към пролома на Станимак, един от най-живописните в Родопа… Станимак е населен с българи и мюсюлмани[4] “
След обсебването на Бачковския манастир от фанариотите, фанариотските попове влизат във всички станимашки черкви и се превръщат в оръдия на гръкоманството. През 1881 г. манастирът решава да отхвърли Патриаршията и да мине под ведомството на българския екзарх. Това намерение обаче среща отпор. Започва процес, който трае 27 години и завършва с отхвърляне на молбата.
Много от храмовете по това време се превръщат в институт за претопяване на българите в „елиногласни“. Колкото повече българи употребяват гръцки език, толкова повече са и приходите за църквата и фанариотското духовенство. През 1847 започва отпорът срещу фанариотщината — в Марашката махала на града се изгражда първата бълграска черква и българско училище. В помощ на станимачани срещу все още силната фанариотска партия се притичат пловдивските родолюбци начело с Челеби Георгаки. Гръкоманите действат със заплахи и понякога с насилие. Един от паметните случаи е убийството на станимашкия първенец — Стоян Апостолов (Пантата).
През 1857 г. станимаклии извоюват първа победа над фанариотите и тепърва осъзнават значението на черквите. Взето е решение в черквата „Свети Атанас“ да се чете на черковнославянски език. Със задачата е натоварен 22-годишен младеж — Георги Тюнев Караанлъ. Българите в храма били слисани, а гръкоманите налетяли на бой. Родолюбците също се включили и храмът бил потрошен.
Най-ценните придобивки от борбата срещу фанариотщината са двете български училища. През 1861 г. българите от Бахча махала откриват също свое училище.[3]
Станимака експлицитно е изключен от фермана за създаването на Българската екзархия.[5] До началото на 20 век Станимака си остава преобладаващо гръцки град с около 9 хиляди души население, затова и макар в него да е основан революционен комитет през 1876 година градът не взима активно участие в революционните борби през Българското възраждане.
Станимака е освободен от османска власт по време на Руско-турската освободителна война на 6 януари 1878 година. След освобождението Станимака е малък град, чието население се препитава предимно от земеделие — винарство, бубарство и занаятчийство. Гръцкото население на града започва да се изселва след антигръцките вълнения в България през 1906 година. Според доклад на секретаря на Министерството на вътрешните работи Тома Васильов от юни 1907 годида от Станимашка околия са изселени 1640 гърци по официален път и 170 нелегално без паспот.[6]
Изселването на гърците се засилва след договорения обмен на население между България и Гърция по Спогодбата Калфов-Политис след Първата световна война. Тогава около 300 гръцки семейства се заселват в обезбългарения Кукуш[7] (Килкис), а други се заселват в негушкото село Хоропан, прекръстено на Стенимахос.[8] Поради тази причина и днес Асеновград е побратимен с Кукуш и Негуш.
Старото име на града Станимака е побългарен вариант на гръцкото му име Стенимахос. Има няколко мнения за етимологията на името Стенимахос. Едното е, че произлиза от Истеомахи (Ιστιεομάχη), тъй като градът е основан след много битки (на гръцки „махи“) в преселниците от Истиеа. Истиеомахи с времето се променяло на Стеимахи, Стенимахос, Станимахи и Станимака. Според други името е със средновековен произход и идва от стеномахос (στενομάχος), означаващо „бой на тясно (място)“, тъй като градът е близо до изхода на дефилето на река Чая. Според трета теория името идва от личното име Стенемахос (Σθενέμαχος), на неизвестен герой от 10-11 век.
Религиите в града са:
Християнство
Православие
Евангелска петдесятна църква
Евангелска съборна (конгрешанска) църква
Адвентисти
Ислям (турци и българомохамедани)
Свидетели на Йехова
Асеновград е силно свързан с християнската религия. В околностите на града
има около 40 християнски храма — църкви, манастири, параклиси. Някои от най-известните
и красиви християнски храмове са: Църквата „Света Богородица“, Църквата „Свети
Архангели“, Манастирът „Света Петка“, Манастирът „Свети Свети Кирик и Юлита“,
„Света Богородица Благовещение — Рибната“, „Успение Богородично“, „Свети Иван
Рилски“, „Свети Атанасий Александрийски“, „Свети Никола Мирликийски“, „Свети
Георги“ в квартал Амбелино, „Свети Георги“ в квартал Метоха, „Света Марина“,
Параклис „Света Богородица Малката“, Параклис „Свети Константин и Елена“,
Параклис „Свети Яни“, Параклис „Света Варвара“ и други.
Около 20% от населението е турско и изповядва исляма. В града има една джамия,
в близост до пазара. В близост до стадион „Шипка“ се намира адвентистката
църква.
Асеновград е известен и в чужбина със своята запазена винарска традиция и по-точно със станимашката малага и асеновградския мавруд.
През втората половина на 20 век около града са построени няколко големи промишлени предприятия: комбинат за цветни метали (КЦМ-АД, най-големият на Балканите[11]), завод за полимерни опаковки (Асенова крепост ЕАД[12]), завод за преработка на отпадъчна пластмаса (Химик АД, единствен в България[13]), завод за калциев карбид, негасена вар, калциев карбонат преципитат, опаковани фино очистена гасена вар и варови разтвори, (Калцит АД [14]). По пътят за Козаново има завод за производство на захарни изделия (Алпи). Асеновград е прочут и с поизводството на консервни кутии и детски храни и пюрета.
В днешно време градът е известен и с множеството си магазини за булчински рокли и аксесоари. В града се развива също така консервна промишленост, производство на платсмаси, части за металорежещи машини, винарска промишлености други.
Асеновград има стратегическо географско разположение за привличане на чужди инвеститори и може да се развие като средище на леката промишленост (кожухарска, пластмасова, дървообработваща и текстилна), както и хранително-вкусовата промишленост.
В последните години се забелязва тенденцията за урбанизиране на териториите около първокласния път Асеновград-Пловдив. Погледнато в перспектива се очаква в близките 10 години Асеновград и Пловдив да се съединят в една голяма икономическа агломерация. За изграждането и функционирането на тази агломерация са необходими усилия от община Асеновград и община Пловдив за изграждане на 6 лентов път между Асеновград и Пловдив, както и държавна намеса в разширяване и изграждане на нови терминали на летище "Пловдив"(намиращо се на около 10 километра от Асеновград)позволяващи на час да се обработват до 4 самолета с около 800-1000 пътници, както и построяване на нови халета с цел създаване на възможност за престояването на над 25 самолета в денонощието на Летище "Маврудово".
За подобряване на инфраструктурата около града е належащо и необходимо да се изградят нови обиколни пътища в посока Кърджали и Смолян най-малкото поради очертаващия се повишен трафик на автомобили преминаващи транзитно през град Асеновград. По направлението Асеновград - Кърджали е належащо да се изгради ново околовръстно шосе, което да започва преди карабитния завод и преминава през края на промишлената зона, продължаващо покрай река "Чая", което ще бъде съпроводено и с изграждане на нов мост над реката, така че пътят да излиза преди завод Химик, съответно да преминава покрай манастира "Свети Илия" и да се включва в тополоския път на няколко километра след града. Нов път или друго трасе трябва да се изгради и в посока Смолян с цел да се преодолеят проблемите с повишения трафик на автомобили в града. Този нов път трябва да започва някъде около град Куклен, да преминава над кв. Долни и Горни Воден, село Лясково и село Яврово и да се създаде възможност за връзка с първокласния пътя Асеновград-Смолян около 20-25 километра от град Асеновград.
В града има автогара и железопътна гара. От железопътната гара се движат влакове само до село Крумово и Пловдив.
Градът е важно средище за религиозен и културен туризъм. Особено атрактивни са туристическите маршрути до манастирите „Света Петка“, „Свети Кирик“ и Араповския манастир. Около града има общо 5 манастира, 15 църкви и 58 параклиса, исторически,[15] етнографски,[16], палеонтологичен[17] и винарски музей, а на 2 км от града е Асеновата крепост.
Край Асеновград се намира и комплексът за спортен лов и риболов „40-те извора“. Климатът е изключително мек през зимата и относително прохладен през лятото, което прави града и околностите примамливи за туризъм. Особено важно за туристическото и урбанизационно развитие на град Асеновград има югоизточния му район, който включва местността "Параколово", местностите около язовир 40-те извора(там е изграден и първия туристически обект "Тракийския хан".
В близкото минало градът е известен и с една от първите дискотеки в България (Джумбаре) с 600 места и кръгъл дансинг, завършена през 1977 година. Тя се намирала в хотелски комплекс „Асеновец“, който понастоящем се възстановява изцяло, но дискотеката вече не съществува. Центъра на град Асеновград се обновява постоянно и в кратко време, ще бъде завършен в окончателния му вид.
Празниците в Асеновград са християнски, но се срещат и някои езически мотиви. Градът се отличава с особено развита християнска култура. Гърците и българите живели тук образуват една духовна общност. Някои от обичаите не се срещат никъде другаде в България. Днес Асеновград е една от крепостите на православната религия. В града се празнуват всички християнски празници по един внушителен начин като се започне от Богоявление, Атанасовден, Антоновден, Трифон Зарезан, Тодоровден и се премине през Великден, Света Богородица, Кръстовден и се завърши с Никулден, Коледа и Стефановден. Градът през годините е създал уникална топлина и съчетание на празничност.
Мюсюлманите в града през летните месеци, обикновено през месец август, правят курбан за здраве и берекет, който е станал традиционен техен празник. През летните месеци в селата около Асеновград се провеждат и различни събори и веселби свързани с бита и поминъка на асеновградчани.
В църквата намираща се в квартал „Свети Георги“ и носеща името „Света Богородица — Свето Благовещение“ се намира икона на Света Богородица, която е смятана за чудотворна. На 15 август тя се носи от Асеновград до Бачковския манастир и после се връща обратно.
Йордановден — 6 януари
Както в повечето български градове, така и в Асеновград се извършва тържествено
хвърляне на кръста в река или водоем. За целта е избран мостът който води
към центъра на града. В определен сутрешен час свещениците и енориашите от
всички църкви се събират на определеното място за да извършат „кръщаването“.
Начело на всяко шествие върви свещеникът, а след него се носят иконите, хоругвите
и запалени фенери. Желаещите да гледат се събират по двата края на реката
или върху моста, а младежите желаещи да уловят кръста са в коритото на реката.
Иконите, които са донесени от църквите се измиват в реката.
Свети Трифон Зарезан — 1 февруари
Това е един от най-големите празници на града, също така широко известен и
в цяла България. Посетителите се събират на параклиса „Свети Трифон Зарезан“
където се води празнична програма, има сергии и шумна музика. Голямо зрелище
са пехливанските борби, които се провеждат всяка година на този празник. Победителят
в тях печели овен или коч. Този празник отбелязва края на зимата и началото
на прехода към пролетта.[18]
Поклонение до манастира „Света Петка“ — 19 февруари
Както много български градове, така и Асеновград е посещаван от Васил Левски.
Има легенда, че Апостола е прекарал известно време (или е бил чест гост) на
манастира „Света Петка“, който се намира на 4 километра югоизточно от Асеновград.
Така всяка година ако не на самата дата през съботата или неделята около 19
февруари в манастира се отбелязва годишнината от смъртта на Васил Левски.
Обикновено много хора и граждани на града и околните села отиват на поклонение
до манастира.
Свети Свети Константин и Елена — 21 май
В града има параклис „Свети Свети Константин и Елена“ построен през 1821 г.
Според вярването на този ден Свети Константин и Света Елена могат да възвърнат
говора на деца, които не могат да говорят или заекват. На всички деца имащи
този проблем свещеникът дава да пият светена вода, в която той пуска специален
ключ, който „отключва говора“. Ключът задължително трябва да постои едно денонощие
във водата. При идването на детето в параклиса то трябва да отключи вратата,
да го даде на жената в параклиса, тя го потапя в светената вода и го слага
в устата на детето като имитира „отключване“.[19]
Асеновградска празнична седмица
Като всеки град в България ежегодно в Асеновград се чества градския празник.
В историческата традиция на града обаче няма фиксирана точна дата, обикновено
се приема датата да бъде около 27 май, но културните събития продължават цяла
седмица. Прието е това да става в последната седмица на месец май, като празниците
протичат от понеделник до неделя, кулминацията обикновено е в съботния ден.
Майските празници на града показват напредъка и прогреса на асеновградчани
в съчетание в културните и фолклорни традиции на бита и душевността на станимаклии,
провеждат се множество светски и културни събития, концерти, изложби, лектории,
семинари, колопоходи, събрания и много спортни състезания. Празниците олицетворяват
завета на Академик Николай Хайтов " Да пазим спомена за Асеновград, като
ключ за нашето бъдеще".
През 1986 г. в града започва да се излъчва програмата на Централната съветска телевизия чрез предавател на върха на хотел „Асеновец“. През 1997 г. това излъчване е прекратено и на същата честота започват да се излъчват сателитни или регионални програми. Асеновградската телевизия се казва ТВ САТ и се излъчва само в домакинствата, които са свързани към кабелния оператор, който носи същото име.[20]
Вестниците в Асеновград са два — вестник „Регион“[21] и „Вестител“. В тях се публикуват предимно местни новини.
В града най-популярен спорт е футболът. В Асеновград винаги е имало около 2-3 футболни отбора, от които най-стар и известен е ФК Асеновец, който през последните години присъства неизменно във „В“ група. Стадионът на отбора се казва Шипка. Асеновец е бил четвъртфиналист за Купата на Съветската армия през 1981 г. и осминафиналист за Националната купа през 1979 г. Друг известен футболен тим е ФК Сокол Долни Воден, който се състезава в регионалните групи. Най-известния асеновградски футболист е Марин Бакалов играл в Тракия (ПД), Ботев ПД, ЦСКА и чуждестранни отбори, шампион на България и носител на националната купа. Друг популярен спорт е кану-каяк, големи имена са братя Кърмаджиеви, Камен Куцев и др.
Асеновград се слави с елитната си школа по вдигане на тежести, в която са тренирали много олимпийски и световни шампиони. Олимпийският медалист от игрите в Сеул през 1988, световен и европейски шампион - Стефан Топуров e асеновградчанин. Роденият през 1952 щангист, Иван Веселинов е подобрил 250 републикански рекорда. Залата за вдигане на тежести в Асеновград носи неговото име.
Щангистът Севдалин Маринов е олимпийски шампион от Сеул 1998 г. в катеория 52 kg. Световният шампион за 2007 година в категория до 77 kg - Иван Стоицов е състезател на клуб Асеновец[22].
Известен асеновградски спортист е и Велик Капсъзов. Той е първият българин носител на два златни медала от европейски първенства по спортна гимнастика. Печелил е още много медали и е "Заслужил майстор на спорта" (Змс). Писал е статии и научни трудове. Изобретява тренажори и други уреди. Обявен е за почетен гражданин на София.
Известен асеновградски акробат е Георги Кехайов, който е бил акробат в Софийския цирк. Получил е много признания за себе си и трупата му от чужбина. Трупа "Кехайови" постигат световни рекорди и имат диплом от Гинес.
Шахът също се ползва с голям интерес. Известният български шахматист Иван Чепаринов е родом от Асеновград. Петър Лянгов е асеновградски шахматист и майстор на спорта. Димитър Янков (р.1934) е бил три пъти републикански шампион в този спорт.
Асеновград има и клуб по гребане, който се подготвя на язовир „40-те извора“ и редовно взима участия в републикански шампионати. Известен спортист е Георги Златев - пет пъти републикански шампион на каяк на дестинация 2000-5000 м. Като треньор е подготвял редица национални състезатели.
Кухня
Типично асеновградски ястия и деликатеси са [23] :
Станимашки сарми
Хардало
Асеновградски мавруд — червено вино
Булама /бяло сладко/
Балсуджук
Сладко от зелени смокини
Рачел /сладко от тиква/
Сладко от бели череши
Асеновградска малага — червено вино
Агнешки крачета по касапски
Супа от агнешки главички
Бурания (кисело зеле и ориз)
Целина със сос
Сланутък (говеждо с нахут)
Сладкиш с петмез
Туршия от пълнени камби
Побратимени градове
Бергама, Турция
Негуш, Гърция
Кукуш, Гърция
Прилеп, Република Македония
wikipedia.org